Приключенията на нашите приятели от фолклорен ансамбъл „Балкан“ продължават с  фестивал в Чечня. Една различна страна, различна култура, различни традиции и различни хора, но обединени от магията на народните танци.

 

След като бяхме много напрегнати с подготовката предишните дни, пристигайки на летището разбрахме, че в билетите ни не е включен багажът… След като се справихме и с този проблем, доплащайки си, се отправихме към приключението с полетите – София – Виена, Виена – Москва (Домодедово) – Москва (Внуково) – Назрань (Ингушетия) .

След близо 10-часов престой на летище Внуково в Москва вече дойде време да хванем полета към Чечня. Неуредицата с багажите продължи и вече бяхме с 1 куфар по-малко. Когато пристигнахме в Назрань (Ингушетия), нашият самолет беше единственият на пистата, което ми се стори малко плашещо и ме накара да си задам въпроса – къде дойдохме, това ли е Чечня? След като разбрах, че имаме и път с автобус, малко се успокоих. Пристигнахме в Грозни около 16:00 ч . – ден след като тръгнахме.

Веднага ни заведоха до концертната зала – чисто нова, построена само преди 1 година.

В нея има 4 репетиционни зали, гримьорни и много други помещения, до които не стигнахме. Дадоха ни съблекалня и ни казаха, че ни предстои представяне на групите. Към 19:00 ч. всички бяхме облечени в костюми и всяка група имаше табела, която се носеше от децата – танцьори на местен ансамбъл.

Тук детският ансамбъл също е професионален. Всички групи минахме по червения килим, заобиколен с хора. Оказа се, че в нашата категория на фестивала участват представители на Ставрополска област, Кабардино-Балкария, Татарстан, Дагестан, Крим, Армения, Гърция, Калмикия, Краснодарска област, Башкирия, Беларус, Република Марий Ел, Таджикистан, Тверска област, Грузия, Калужска област, Московска и Ростовска област. Настаниха ни в залата, за да гледаме ансамбъл „Вайнах” – единият от трите държавни ансамбъла на Чечня. Бяха уникални! С танци се представиха и децата, бяха дори по-добри и от големите.

След този концерт ни заведоха всички на ресторант в съседен град. Разликата веднага се усети, но беше хубаво. Разбира се със задължителните песни, танци и забавления.

След края на вечерята дойде време и да разберем къде ще ни настанят, беше станало вече 1:00 часа, а ние не бяхме спали от 36 часа. След като се разположихме в стаите, разбрахме по трудния начин, че няма топла вода, но се справихме и със студена. Честно казано след толкова време по летищата никой не се интересуваше дали е топла водата.

На сутринта заведоха всички групи в залата за първи кръг на състезанието. Конкурсът течеше и изведнъж дойдоха и ни казаха че има още 10 мин. до нашето изпълнение. Беше стряскащо, защото никой от нас не беше готов. Бяха ни казали, че до нашия ред има още 2 часа. Така и беше, но дамата която го съобщи не е била наясно с това и така седяхме 2 часа отстрани, готови, чакайки реда си.

Дойде нашият ред, бяхме много притеснени, защото за всички ни беше премиера на танца „Недоразумение“.

Между двата тура успяхме да откраднем малко време и нашите гидове Омар и Руслан ни заведоха на разходка из Грозни. След обяда предстоеше и втори кръг на състезанието. На него се представихме с друг наш танц.

След края на състезанието посетихме светлинно шоу с фонтани, направено преди по-малко от месец. Това беше първият път, в който го пускат след откриването му. Беше невероятно – многоцветно и незабравимо. След шоуто ни заведоха на ресторант с много вкусна кухня, който се намираше точно срещу най-голямата джамия в Европа – „Сърцето на Чечня”, която беше красиво осветена.

За съжаление приключението ни в Чечня беше към края си. Последният ни ден в страната беше денят на награждаването. Репетициите за закриването на фестивала започнаха от сутринта. Отново успяхме да откраднем един час от програмата, за да купим малко подаръци – магнити и бонбони за тези от състава, които не пътуваха с нас. Някои от групите, сред които и нашата, трябваше да представят по един танц на публиката, сред която беше и президентът на страната. Концертът беше грандиозен, режисьорите се бяха постарали да направят невероятен спектакъл и ни накараха да се почувстваме специални. Макар и да не получихме награда, ние се чувствахме удовлетворени, че сме успели да отидем на такова прекрасно място, да се съревноваваме с танцьори на много високо ниво и да представим българската култура пред местното население и гостите на страната.

След церемонията по награждаването ни заведоха на гала вечеря, на която се оказа, че наградите не са свършили. Бяхме специално отличени с грамота и покана за участие през следващата година.

Същата вечер ние трябваше да си тръгнем оттам в 23:30 часа. Бързо събрахме багажа и тръгнахме за Минерални води (Ставрополска област).

Пътувайки цялата нощ през Ингушетия, Осетия и Кабардино Балкария стигнахме на летището… и така летяхме цял ден из Европа, докато не се прибрахме живи и здрави в родината късно вечерта. Равносметка – куфарите вече са минус два. Всички бяхме много изморени, а така се развълнувахме от приятното посрещане на танцьорите от ансамбъла и на страхотния плакат, направен за нас от детската група.

В заключение можем да кажем – Чечня е много различно място, все още не е много популярна дестинация сред туристите. Културата на страната е различна от тази, която познаваме и ни впечатли с модерна и нетрадиционна архитектура.

И през трите фестивални дни тамошният министър на културата беше неотлъчно с групите, а присъствието на президента на гала-концерта, впечатли всички ни много. Имаме да печелим награда на фестивала, така че догодина пак!

Автор: Ася