Живот преди талибаните – очарователни снимки разкриват красотата на Афганистан през 60-те и 70-те години на миналия век

Нуристан, Афганистан

Снимка Уикипедия

През 1969 г. Афганистан е бил едно много по-различно място от разкъсваната от терористите страна, която всички виждат днес. Очарователни снимки на французина Франсоа Помери, направени по време на посещенията му там през 1969 г. и 1974 г., разкриват място с хипнотизиращи гледки и гостоприемни хора, щастливи да разговарят с него и да станат част от неговите фотографии.

Помери е пътувал на автостоп от Франция до Афганистан през 1969 г., за да посети непопулярния за туристите регион на Нуристан, като за целта е използвал стипендията си. Пред „Мейл Онлайн Травъл” фотографът разказва: „Приятели бяха отишли в Афганистан през 1965 г. и бяха споменали колко красив район е Нуристан. Тогава ми обясниха, че е необходимо специално разрешение, за да се стигне до там”.

„В търсене на приключения, реших да отида там. Тръгнах на автостоп от Франция през юли 1969 г. Трябваше да ходя пеша в последната част от пътуването му, тъй като някои долини не са достъпни с транспорт”, споделя той.

Хората на Нуристан понякога имат руса коса и сини очи. Те живеят в дървени колиби на 6000 фута надморска височина. Недостъпността на домовете обаче контрастира с гостоприемството на местните. Помери казва: „Нуристан е описван като негостоприемен планински район, рисковано място, но аз не смятам така. Хората тук са много гостоприемни. След тридневно ходене пеша пристигнах в село Вайгал с друг французин, който срещнах по пътя. Кметът на селото ни посрещна и ни съпроводи до мястото, запазено за хора, които пътуват до тук”.

Помери се връща в страната през 1974 г. заедно със съпругата си и приятели, но вече като туристи. Този път той използва друг вид транспорт. „Останахме един месец. Нищо не се беше променило, с изключение на факта, че царят беше изхвърлен от премиера. Този път отидохме до Бамян, за да разгледаме възхитителни статуи на Буда, изваяни в скалите. Хората ни наричаха „френските лекари” и ни молеха да им помогнем в лечението на различни травми, за които използвахме различни мазила, които носехме в торбичките си. Хората тук определено обичат да позират за снимки”.

Share

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Scroll Up