Лондонският хотел Дорчестър влезе в заглавията на британските вестници, благодарение на „обидния” списък с изисквания към служителите си, забраняващ мазна кожа и дълъг маникюр. Изискванията на 5-звездния хотел не са единствените, които се отправят към външния вид на персонала. Мъжете и жените, които работят в Disney World или Еmirates Airlines, например, ежедневно се сблъскват с куп ограничения, включително и какъв трябва да бъде обемът на косата им.

Насоките за прическите на служителите са от особено значение за много хотели, курорти и луксозни ресторанти. В 5-звездния хотел Фермонт Скотсдейл Принсес Резорт в Аризона има изисквания „височината на косъма над главата да не надвишава два инча, освен ако косата на служителя не застава естествено по този начин”. Компанията ограничава и дължината на бакенбардите на мъжете. Изискването е „бакенбардите да бъдат спретнато подрязани, но да не стигат по-надолу от средата на ухото”.

Disney Park има още по-строги изисквания относно косата на служителите си. Допреди четири години окосмяването по лицето на мъжете е било напълно забранено. Но оттогава правилата са станали по-умерени и позволяват мустаци и бради, но не по-дълги от една четвърт от инча. В същото време всяка жена, която има амбициите да играе принцеса на Disney в някой от парковете, трябва да е висока между 1,65 и 1,70.

Докато правилата за коса важат едновременно и за мъжете, и за жените, има една област, която е строго специфична за жените – използването на грим. Много хотели и ресторанти изискват от своите служителки да носят известна доза грим в работно време, което се оказа спорно.

Служител в магазин във Великобритания разкрива пред „Дейли мейл”, че имало изисквания жените да носят фон дьо тен на работа. Жените трябвало да бъдат с перфектно гладка кожа и маникюр. На други места жена била принудени да удължат лятната си отпуска с два дни, защото имала татуировка с къна на ръката, която не била измита.

Авиокомпаниите имат изключително строги правила за външния вид на кабинния екипаж. Например, за да работят за Qatar Airways, стюардесите трябва да са с минимално дълги ръка от 84 инча, като има изисквания и за дължината на пръстите на краката – най-вероятно за да достигат по-лесно до режийните шкафчета на самолета.

Екипажът, който работи за Malaysia Airlines трябва да е между 22 и 25 г. за жените и между 25 и 28 г. за мъжете. Всеки, който е извън тази възрастова граница, се тества за срок от два месеца. Авиокомпанията „моли” служителките си да носят грим с минимум три нюанса сенки на очите.

Дори жените, които работят на земята, спазват строги регулации. Жените, работещи в областта на сигурността на канадските летища, например, имат изисквания за аромата на парфюма, дължината на полата и цвета на чорапогащника им – който трябва да бъде тъмно син или в телесен цвят.

През 2007 г. една мюсюлманка бе спряна от работа на международното летище Pearson заради дължината на полата й, която била по-дълга от стандартно изискващата се дължина „до средата на коляното”. По-късно за компенсация й било предложено да работи на пълен работен ден в администрацията на летището.

Друга част от униформата, която е част от строгите правила, е височината на обувките. В голяма част от секторите на услугите има категорична забрана жените да носят равни обувки. Американка дори разкри, че е била принудена да носи токчета, докато е в напреднала бременност. Друга жена споделя, че била порицана от шефа си в нощен клуб за носенето на равни обувки, въпреки че жената страда от артрит. През месец май тази година шокираща снимка, показваща окървавени стъпала на сервитьорка, се разпространи в интернет. Жената работи в канадската верига ресторанти „Джоуи”, където мениджърът й настоявал по цял ден да ходи на високи токчета. След публикуването на снимката, веригата промени политиката си относно високите токчета.

Прическата, височината на тока и гримът не са единствените изисквания от страна на работодателите в туризма – все пак начинът, по който служителите миришат е особено важен. Служители, които работят в Hamilton Island Resort в Австралия били помолени да наблюдават „дъха си” редовно. На служителите били дадени следните насоки: „Винаги проверявайте дъха си – пушачите трябва да бъдат особено внимателни и да се гарантира, че никога няма да миришат на дим”.

В друг 5-звезден хотел служителите били принуждавани да си мият зъбите след всяка почивка, била тя и 10-минутна, да вземат душ и да се бръснат на обяд.