Американците се възпитават във важността да бъдат щастливи, или поне да се преструват добре, че са щастливи. Да бъдат щастливи на всяка цена, както се казва. Това се олицетворява с вечна усмивка на лицето. Знаете ли, че емотиконите са измислени в САЩ, както и кухите изрази като „Приятен ден”?

В Португалия никой на никого не пожелава „Приятен ден”. На никого не му пука особено, ако денят ви е хубав. Ако попитате някой португалец какво прави, най-ентусиазираният отговор (който между другото е добре да очаквате) е Мais OY Menos (горе-долу).

Културата на меланхолия няма как да бъде пропусната като национален феномен от туристите в Португалия. Виждате я върху мрачните изражения на хората. Това не е Тайланд – страната на усмивките. Дори статуите, които се намират на площадите в Лисабон, са намръщени. В повечето страни паметниците се издигат на генерали. В Португалия не е така. Тук се правят паметници на мрачни поети.

Да, Португалия е една тъжна страна и това си личи от последното проучване на ООН за щастието в отделните държави. Португалия е класирана на 93-то място от общо 157 страни (след Ливан). Не, не казвайте: „Жалко за португалците”, защото те са доволни от собственото си недоволство и всъщност португалците се наслаждават на това. Най-лесно е да се предположи, че португалците са мазохисти, но ако прекарате известно време в страната им, бързо ще разберете, че португалците имат много начини за скрита радост, която откриват в…тъгата.

„Радостната тъга” в Португалия е обобщена в една-единствена дума – Saudade. Никой друг език няма самостоятелна дума за „радостна тъга”. Тя не може да бъде преведена. Saudade означава копнеж, болка за човек, място или спомен, който ви носи удоволствие. Думата е равносилна на носталгия, но за разлика от носталгията, човек може да почувства Saudade за нещо, което никога не се е случило и вероятно никога няма да се случи.

В сърцето на Saudade е скрито чувството за отсъствие на загуба. Saudade означава „неясно постоянно желание за нещо…различно от настоящето”. Това, което превръща Saudade в приятно чувство, е че то се споделя от много хора в Португалия. Знаете ли, че португалците имат израз: „Каня ви да споделите моята тъга”. Португалски сладкар е започнал да произвеждат шоколади, наречени Saudade. Естествено, те са горчиви.

Клиничният психолог Мариана Миранда от Лисабон коментира пред Би Би Си този феномен. „Тъгата е важна част от живота на португалците и не знам защо някой би искал да я избегне? Ние искаме да се почувстваме по всички възможни начини. Защо да нарисуваме картина само в един цвят? Всъщност в тъгата има много красота!”.

Полицейски инспектор споделя пред изданието, че има и щастливи, и тъжни дни и приветства и двете емоционални състояния по еднакъв начин. В действителност, когато човек се сблъска с някой нещастен португалец, трябва да знае, че най-лошото нещо, което можете да направи, е да се опита да го развесели. „Вие сте в офиса и хората се опитват да ви развеселят. Но вие им казвате: „Не ме карай да съм весел. Днес е моят приятен ден за тъга”.

Проучване, публикувано през 2008 г. в списание за социална психология, твърди, че тъгата подобрява паметта. По време на мрачни дъждовни дни, хората по-лесно си спомнят обекти, които са видели на улицата, например, отколкото в слънчеви дни. Друго изследване в същото издание пък твърди, че тъгата подобрява способностите за взимане на решение.

Дори тъжната музика има своите предимства. Учени от Свободния университет в Берлин изследвали 772 души от цял свят и установили, че тъжната музика всъщност „може да доведе до полезни емоционални реакции”. Тъжната музика възбужда въображението и „събужда по-широка гама от сложни и частично положителни емоции”. Интересното е, че положителните ефекти от тъжната музика са различни за различните култури. За европейците и американците най-силната тъга се предизвиква от носталгията, а за азиатците – от спокойствието.

Но…никой не прави тъжна музика като португалците. И Фадо музиката е чудесен пример за това как меланхолията може да бъде претворена в мелодия. Фадо в превод означава „съдба”. И певците, които пеят Фадо, всъщност казват, че трябва да приемем нашата съдба, дори и ако тя е жестока, не… особено, ако тя е жестока. Жанрът се е зародил преди близо два века в работническите квартали на Лисабон. Първите Фадо
музиканти са били проститутки и съпругите на рибарите, които тъгували за своите половинки.

Днес Фадо е саунтракът на живота в Португалия. Можете да го чуете и почувствате навсякъде – по радиото, в концертни зали и най-вече в няколко дузини Фадо къщи в Лисабон. Мястото е закътано в района на град Чиадо. Певците там са предимно любители, които имат други професии. Някои Фадо певци имат красиви, ангелски гласове. Но… може да имате лош глас и да сте голям Фадо певец, защото Фадо идва от сърцето, твърдят португалците.