Преди много векове по древните тракийски земи живеела неземно красива девойка с несломим дух. Тя била толкова хубава, че местният турски ага искал да я притежава в харема си, но нейният силен дух бил пречка. За да го сломи, агата решил да я накаже по унизителен за нея начин. Един ден той поканил гости в двореца си и заповядал българската девойка да бъде съблечена чисто гола, да бъде намазана с розово масло и по този начин да поднесе сладки на всеки един от неговите гости.

Заповедта му била изпълнена, но когато девойката стигнала до агата, с цялата си сила стоварила тежката табла върху главата му. Той загинал в жестоки мъки. За да бъде наказана за действията си, тя била намазана с катран и изгорена на клада. Легендата разказва, че девойката не помолила за милост нито веднъж, единствено отронила две сълзи, от които бликнал извор Момина сълза.

Днес, столетия по-късно, статуя на красивата гола девойка с огромна табла над главата краси централния площад на град Хисаря и е в центъра на фонтана в красиво поддържаната градинка.

От двете сълзи на девойката бликнал извор Момина сълза, който и до днес дава лековита вода за жителите и гостите на града. Водата от Момина сълза е определяна като водата с металните витамини, тъй като е много богата на цинк и манган и полезна за проблеми на стомашно-чревния тракт.

Лековитата вода е символ и най-голямо богатство в Хисаря. На територията на общината има 22 минерални извора, като шест от тях са свободно извиращи още от римско време, а 12 са дълбоко сондирани. Всеки голям хотел или водоналивно заведение ползват собствен извор. Близо до градинката със статуята на девойката има колонада, създадена още през 60-те години на миналия век. На 12 пана са изобразени

илюстрации на кристалите на минералната вода

Друг известен извор в Хисаря е Стублата, откъдето извира най-студената вода на територията на общината – 31 градуса. Водата е лековита при очни възпаления и се използва предимно за промивки на очите. На територията на извора са изградени две обществени бани с минерална вода, които обаче в момента са затворени. Едната баня е с температура на водата 49 градуса, а другата – 47 градуса.

Третият минерален извор е Свежест. Водата е много полезна при гинекологични проблеми при жените. Четвъртият извор Топлица е с най-топла вода – 52 градуса при извирането. Водата е лечебна за всякакви болежки на опорно-двигателния апарат. Баните се препоръчват до нивото на сърцето поради високата температура.

Лечението с минерална вода в Хисаря датира от древни времена. Още траките са установили лечебните свойства на изворите в Хисаря. За това говори т. нар. нимфеум, който се намира в античните терми. Нимфеумът е място, където

траките са отдавали почит на нимфите

които според тях са пазители и “виновници” за лековитите свойства на минералната вода. Това се наследява от римляните, след като завземат територията на днешна Хисаря.

В близост до площада в центъра на града се разкрива древноримска баня, която представлява терми с много помещения и два големи басейна за топла и студена вода. Мащабните разкопки са разкрили и странични помещения, в които се предполага, че жриците са извършвали лечебни масажи и терапии с минерална вода, билки и ароматни масла. Преди да започне ритуалът за лечение с минерална вода, се отдавала почит на здравеносните божества и нимфите.

Стените на помещенията били дебели 1-2 метра и в тях има вградени въздуховоди, което говори за отопление на помещенията. Оказва се, че римляните са използвали минералната вода освен за пиене и лечение и за отопление на сградите. Парата от минералната вода била отвеждана през въздуховодите и така затопляла стените и помещенията. Много добре е съхранен водопроводът.

Римляните са съумели да си докарат студена вода от планината чрез тръбопровод, който по-късно бил разграбен и унищожен.

За някогашното могъщество на Хисаря говори запазена крепостна стена от римско време, която е дълга около 2590 метра. Диоклецианополис, каквото е било древното име на Хисаря, е бил третият по големина град в Южна България след Филипопол и Берое. Градът е носел името на император Диоклециан, тъй като през 293 г. той пристигнал по тези земи за да се лекува.

Щом се излекувал, императорът не се поколебал да се установи тук и изградил селище, което впоследствие придобило статута на град. Тъй като мястото било със стратегически позиции, Диоклециан решил да го огради с крепостни стени, които били изграждани от 293 до 305 г. Крепостните стени са изградени от ломени камъни с 4-редов тухлен пояс, чиято функция е да държи сградата от улягане. В най-високата си част крепостната стена е висока 12 метра.

От вътрешната страна на стената имало постоянен гарнизон от 500 войници, който охранявал южната част на града от непрестанните набези на аварите. Южната порта била двойно подсилена с мраморни статуи на божества от двете страни. Правите улици и канализацията показват типичното римско строителство.

Археолозите предполагат, че разкритата при разкопките двуетажна римска сграда е собственост на богат местен търговец. За това се съди от въздуховодите, които са разположени в периферните помещения, които най-вероятно са изпълнявали ролята на магазини. Тъй като помещенията са в близост до минерални извори, често се образувал конденз в помещенията. За да може стоката да остане свежа за по-дълго време,

били изградени антични климатици

за циркулация на въздуха.
Между римската сграда и термите се виждат разкопките на малък амфитеатър, който бил изграден с навлизането на християнството по тези земи. Размерът му е значително по-малък от този в Пловдив.

В западната част на амфитеатъра са разположени седалките на гостите, а ВИП ложата била отсреща. Предполага се, че амфитеатърът бил използван за спортни двубои и театрални постановки, но не и за гладиаторски битки, понеже с утвърждаването на християнството кръвопролитията били отричани. Освен това при реставрацията на амфитеатъра е открита оброчна плочка, на която се открояват двама лекоатлети.