“Всяка пансионерка, която иска да почива във вилата в Рибарица, трябва да носи следните неща:

– Медицинско свидетелство, че не страда от заразна болест

– Лична карта

– Бельо, възглавка и завивки

– Две салфетки за ядене

– Обуща за екскурзия

– Бански костюм за слънчеви и речни бани. Желателно е и една бяла покривка за легло.”

Това са част от изискванията за почиващите в Девическия пансион, който е основан през 30-те години на миналия век от д-р Вела Георгиева в Рибарица. Тя е една от “откривателките” на красотите на Балкана, съчетани с чистата планинска вода и балканската пъстърва в региона. Вела Георгиева дава старт на развитието на Рибарица като туристически регион, от който може да се черпи от лечебната сила на природата.

Рибарица е съвсем малко населено място, което разчита основно на туризма. Името идва от риба. Старите хора разказват, че навремето в реката имало толкова много пъстърва, че когато момите отидели с менчето да си налеят вода от реката, задължително гребвали и няколко балкански пъстърви. За съжаление днес нещата стоят по коренно различен начин.

50 години от обявяването му за курорт

През 2013 г. бяха отбелязани 50 години от обявяването на Рибарица за курорт. През 1963 г. Рибарица е обявена за планински климатичен курорт от местно значение. Иначе от 1920 г. съществува като официално населено място. Първоначално богаташи започнали да купуват хубавите лъки покрай реката. Първото място било закупено през 1906 г. от директора на тетевенската банка Марин Ничев. Там била построена първата вила. Пет години по-късно известният скулптор Жеко Спиридонов и братът на Иван Вазов – Владимир Вазов, купуват пустеещо място край реката, което облагородяват и с помощта на местни майстори построяват вила, която съществува и до днес.

През 1920 г. тетевенецът Вълко Василев също купува такова хубаво място и построява първия хотел, а по-късно създава ресторант „Еделвайс”. През 1924 г. богаташът Никола Зеления прави хотел и ресторант „Шарена рибка”. Така един по един в Рибарица започват да никнат хотелите, а туризмът бавно си проправя път в дълбините на Балкана. За това райско кътче научава и д-р Вела Георгиева. През 1930 г. тя пристига тук със съпруга си и опиянена от прелестите на Рибарица решава да отвори първия девически пансион. Точно по това време се поставя началото на организираното курортно дело в Рибарица.

През 1919 г. е основано първото туристическо дружество “Костина” и с девет излетници се организира първият туристически поход. През 1936 г. курортът продължава да се развива, като достига 1722 постоянни жители, а посетителите през летния сезон са повече от 650 на година. Регионът е предпочитано място за отдих и през зимата, и през лятото.

Днес, почти 100 години по-късно в Рибарица идват повече от 10 000 туристи годишно. Курортът е обновен с големи и луксозни хотели, има малки сгушени кокетни къщички за туристи, които едновременно поддържат висок стандарт, но и създават уюта на домашната обстановка.

Около 2000 места е легловата база в Рибарица, като най-активни за туристите са юни, юли и август. През останалото време се практикува т.нар. уикенд туризъм – петък, събота и неделя.

Повечето туристи са от София, но идват и чужденци – японци, германци, испанци, французи, руснаци. Преди години е имало интерес от испански инвеститори, които искали да построят комплекс с 800 апартамента, но строителството на туристическото селище е осуетено от екоорганизации, тъй като закупената земеделска земя можела да премине в НАТУРА 2000.

Планински въздух

Основните преимущества на Рибарица са природата, чистият планински въздух, гъстата зелена гора. Има прекрасни места за разхлаждане в горещите летни дни. Местната власт работи върху новите атракции за туристите. Мисли се за екопътеки, които да покажат още по-добре красотата на планината. Миналата година е завършен един туристически проект, с който е обновен паметникът на Бенковски, изградена е екопътека Черният рът. В този район гнездят над 200 вида птици.

Туризмът е завод без покрив

Туризмът е завод без покрив – всичко е пряко свързано с природата, разказва Стоян Василев, собственик на въпросния ресторант „Еделвайс” и наследник на Вълко Василев, един от първите заселници на Рибарица. Нещата през последните години коренно се променят, кризата си казва думата. Преди години имало почиващи от началото на юни до септември. Такава организация била създадена, че летовниците идвали за по 14 дни. Днес туристите идват за кратко – от петък до неделя.

Сафари – терапия за справяне със стреса

Стоян е измислил как да превърне почивката на туристите в Рибарица в истинско приключение и в същото време да забравят за стреса. С няколко стари руски джипа, следвоенно производство, той превозва посетителите по определени маршрути. „Единият от джиповете е ГАЗ 69, текезесарка, който е следвоенно производство. Той е уникален като година на производство.

Другият е командирски. Това са джипове, които са атрактивни, но си и харчат, защото навремето руснаците не са имали проблем с горивото”, разказва Стоян. Преди години за най-дългия маршрут се е плащало по 100 лева на джип, днес цените са с 30 процента надолу – договорките са до около 65 лева.

Маршрутите са различни – има кратки, има и по-обходни. Единият от тях е до водопада Козница в Тетевен. Има маршрут до Момина поляна, до хижа “Вежен”, а най-дългият маршрут е до хижа “Бенковски”. „Може заедно с туристите да обсъдим изцяло нов маршрут – взимаме картата, изчисляваме разстоянието, обсъждаме цената и тръгваме”, казва Стоян. Обикновено групата, която се организира за подобно сафари, се извозва до някоя местност, откъдето след това с планински водач се тръгва нагоре в планината.

Друга част от приятната изненада за туристите е организиран пикник в планината с предварително уточнено меню. Цената е около 12 лева, а в нея са включени типичните за Рибарица специалитети. Стандартното меню е с типично рибешки ястия – включва саламура от пъстърва, салата, шашлик, десерт от биволско или овче кисело мляко с боровинки. Дава се и по една малка домашна ракийка и пресни сезонни плодове.

Както споменахме по-горе, навремето Рибарица се е славела като любимо място на балканската пъстърва. Днес риболовът е по-скоро ритуал, и то за туристите. Стоян Василев например е направил рибарник в единия край на селото, където всеки може собственоръчно да си улови риба. “Най-зарибени” по атракцията били софиянци, които на тръгване към столицата минавали да си ловят риба. Ако рибата не се приготви на място, се завива в орехова шума, която изпълнява ролята на “природна хладилна чанта”, разказва Стоян.

Какво друго може да се каже за този приказен край освен думите на Вазов, които са актуални и днес: „Ако не бях дошъл в Тетевенско-Рибарския курорт, и аз щях да бъда чужденец на майка България. Вашият край е пълен с толкова прелести, че аз съм смаян. Ходил съм в Швейцария и по други места из Европа, пребродил съм и България, но не съм видял по-вълшебен край.”