Израснала съм в Момбаса, Кения, в къща, пред която имаше 2,5 акра градина. И в града беше хубаво, но веднага, щом прекосях портите у дома, моментално се телепортирах в дивата природа. Моите “домашни любимци” бяха 40-годишна костенурка, сивият папагал Казаку и своенравният щраус Пеки. Градината е тропически рай на орхидеи и редки растения, събирани по време на пътуванията на майка ми по целия свят.

Когато бях малка, растенията постоянно присъстваха в живота ми. Майка ми е билкар и ни лекуваше с растения – черничеви листа за зъбобол, смес от куркума, мед и лимон вместо сироп за кашлица и алое вера за всичко останало. Тогава се зароди моята любов към храната и растенията.

Първото растение, което опитах, беше плод, който в превод значи “котешко ако”. Това винаги ме караше да се усмихвам, щом го хапна.

Лийдс е перфектната комбинация от селски и градски тип. Наоколо има толкова много зелени пространства, обществени сгради и градини, които можете да видите по краткия път от квартал “Пийк” в Йоркшир до Езерото. Дойдох да живея тук през 2007 г., за да завърша университета Лийдс. Наскоро открих организация на Студентския съюз, която се занимава с органични храни. За първи път видях една организация, чиято мотивация не е да прави пари, а да помогне на студентите да имат достъп до достъпни цени, органична и етично произведена храна.

В Лийдс има множество инициативи на организацията, чиято цел е да обърне поглед към производството на храна. Последният реализиран проект е Real Junk Food Project, благодарение на който във Великобритания отвори първият супермаркет с бракувана храна.

Първото правило в местата за хранене на нашата организация е никога да не говорите за вашата храна. Във всеки един парк в Лийдс може да бъде открита храна. Хайдпарк (известен като Уудхаус) е в центъра на града и в него могат да бъдат открити различни растения, в това число различни видове гъби. Отли Чевин е горски парк, който се намира малко по-далеч от центъра, но освен че предлага прекрасна гледка, е най-доброто място за боровинки в областта.

Този град е истински рай. Мнозина смятат, че трябва да се отдалечат достатъчно, за да открият органична храна, но в действителност градските пространства създават микроклимат, който позволява на дивите растения да цъфтят през цялата година. Хората намират за странно една кенийка да учи англичаните как да открият органична храна във Великобритания. Но личната ми история и любовта ми към природата са нещата, които споделям с тях по време на моите курсове.

През пролетта могат да се намерят листа от коприва за супа, а от липовия цвят стават невероятни салати. От дивия чесън се приготвя чудесно песто. Мога да приготвя локум от бъз, еликсир от листа от роза и макови отвари, които помагат за сън. В края на лятото се събират семена, плодове и множество гъби, които се изсушават. А най-хубавата част е, че не е необходимо да се отдалечавате от дома си в Лийдс, за да намерите всички тези неща.

Помня как веднъж намерих касис в овощна градина до един жилищен комплекс. В началото, когато започнах да търся храна тук, го правех най-вече за себе си. Една жена обаче не може да консумира 200 берканчета конфитюр, така че започнах да ги продавам, за да си осигуря някакви пари, които да покриват разходите ми. Така направих доста консерви – мармалад от дюли, отвара от орлови нокти и сироп от бъз, безглутенови тестени изделия и започнах да ги продавам на местния пазар.

През ноември отварям първата пекарна в Лийдс за безглутенови печива. Номер едно в списъка ми със заведения за хранене в Лийдс са два ресторанта “Оксфорд Палас”. Това са ресторанти, които предлагат изцяло безглутеново меню с вкусни пайове и палачинки.

Заради засиления интерес към курсовете ми за откриване и приготвяне на органична храна, започнах да предлагам “обиколки за търсене на храна”, а броят на заинтересованите се увеличава с всеки изминал ден. Променя се не само броят на желаещите, но и тяхната възраст, пол, раса. Първоначално се включваха основно студенти, които “изследваха нови източници на храна”. Към групите ми вече се присъединяват хора, които работят в офиси, доктори, телевизионни звезди – всички, които обичат храната и искат да научат откъде идва тя.

* По материали на “Гардиън”