Тесните калдъръмени улички и по-широката централна улица са кипели от живот, особено през уикенда. Всичките 25 000 жители на Мелник и любопитните съседи от другите населени места идвали в събота и неделя да “разходят” тоалетите си и да се включат в оживения пазар. Къщите били застроени толкова нагъсто една до друга, че нямало място не само за дворове, но и за засаждане на дървета пред дома. В приземните етажи на големите къщи били разположени занаятчийските работилнички, където майстори давали живот на вдъхновението си. В мазето обаче било немислимо да се прави търговия, затова в събота рано сутринта майсторът поставял подвижна дървена стълба от приземния етаж към улицата, за да могат клиентите да стигнат до магазина.

Идиличната картина в най-силния период на Мелник е запечатана в 27 фотоса от края на XIX и началото на XX век, когато населението е наброявало между 14 000 и 25 000 жители. Днес Мелник е най-малкият град в България с едва 200 жители. По време на златния си период в града е имало 72 църкви и параклисчета, четири манастира и около 1400 къщи. Мелничани били и доста заможни благодарение на мелнишкото вино, което било най-търсеното на европейския пазар. Напитката на боговете успешно се продавала в Сирия, Венеция и Генуа. Винарите пренасяли продукцията си по суша с кервани. Освен катъри в града е имало и камили.

Мелник е основан от тракийското племе меди. Градът съществува от I век преди новата ера, а през VII век тук трайно се настаняват славяните, които му дават и съвременното име Мелник, което в превод означава пясъчник или бяла глина. Името е заимствано от сипеите, които заобикалят града, т.нар. мелове, които са много богати на варовик. Римският мост над река Мелнишка е единственото запазено доказателство за присъствието на римляни в Мелник. Съоръжението е строено по тяхно време, а по моста са минавали легионите.

От славно минало към безславно бъдеще

Най-силният период на Мелник е свързан с управлението на Алексий слав – племенник на Калоян, Петър и Асен, син на сестра им Тамара. Той пристига в града през 1209 г. и започва строежът на т.нар. Болярска къща, която е първата му резиденция. Къщата е построена върху основи от VII век, а през 1701 г. са достроени часовниковата кула и таванският етаж.

За Мелник обаче 1912 г. се оказва ключова, но в негативен план. Точно по това време започва опожаряването на града от турци и гърци – една от причините за началото на залеза. Три са основните причини Мелник да се преобрази от огромен за времето си град до най-малкия град в България. Балканската и Междусъюзническата война от 1912-1913 г. са оказали най-голямо влияние. По това време в Мелник живеели българи, гърци, турци и евреи. С войните разнородното население е прогонено от града. Част от жителите се изселват и рушат къщите си, за да вземат със себе си това, което може.

През Мелник минавал международният път, който в началото на XX век се премества на юг към тогавашното селце Св. Врач, днешен Сандански. Днес мелничани се шегуват, че именно те са превърнали Сандански в град. Преместването на международния път довело до миграция на част от населението.

Най-главният фактор за залеза на Мелник е умишлено внесената болест от лозята филоксера, която унищожила по-голямата част от насажденията. Липсата на поминък буквално унищожило търговията и се губят всички връзки със Запада. Почвата в Мелник е много бедна и освен маслини и грозде друго не вирее. Жителите на града преценили, че по-лесно ще си намерят работа по долината на река Струма. И потеглят натам, но този път сами разрушават къщите си, за да вземат годен материал от тях. По това време едва 1/3 от населението на Мелник остава да живее в родното си място.

Кордопуловата къща – разкош от Виена

Кордопуловата къща е най-голямата възрожденска къща, запазена на Балканите, която не е претърпяла сериозна реставрация. Къщата е построена през 1754 г. за най-богатия род търговци на вино в Мелник и околността. Последният от този род – Манол Кордопулов, е бил доста образован човек, завършил високо за времето си образование по “Технология на винарството” във Франция. Той пръв въвежда модерната обработка на лозята, която по това време включва пръскане със син камък и вар.

Манол Кордопулов е обесен от турците през октомври 1912 г. в местността Грозин дол, подмамен от предатели. Той и още 12 видни граждани на Мелник били привикани в Сандански уж за важно заседание, на което трябвало да се реши как ще се търгува с виното занапред. В местността Грозин дол обаче им е устроена засада и те са били обесени от турците.

Манол Кордопулов не е имал наследници и след неговата смърт къщата остава на слугите Георги и Агница Цинцарови. Дядо Георги е бил майстор бъчвар и е отговарял за изработката на бъчвите в избата. Баба Агница била икономка на дома. По някакво нещастно стечение на обстоятелствата те също нямали собствени деца. След промените в България къщата е реституирана и превърната в частен музей. Наследник на къщата е родът Паскалеви – племенници на баба Агница.

Къщата е огромна по размери – само жилищната й част е 300 квадратни метра. На втория етаж се намира залата за танци, като част от нея е оформена за място, където се настанявал оркестърът. Най-голямата стая е гостната – 90 квадратни метра, в която има 24 прозореца на два реда. На горния ред са стъклописите, които били донесени от Венеция. Прозорците са така разположени, че гостната да е огрявана от слънцето през целия ден. На миндерите и покрай мангала се взимали важни решения, свързани с търговията на вино на Запад. Над вградените гардероби в гостната има изрисувани няколко вида широка мелнишка лоза, от която Кордопулови правели виното си.

Къщата разкрива западния разкош не само с венецианските стъклописи, но и с наличието на сауна, зимна и лятна градина със слънчев часовник. Специален тайник води към лятната тераса. Той е изработен за Яне Сандански, който бил най-близкият приятел на Манол Кордопулов и по онова време бил чест гост в къщата. Турците знаели, че Яне Сандански е тук и поради тази причина многократно обсаждали къщата, за да го заловят.

Зимната градина е покрита, в нея се отглеждали топлолюбиви растения. Когато температурите падали рязко, в ниши в зимната градина се палел огън, за да се поддържа стайна температура за цветята.

Избата на Кордопуловата къща е най-старата изба в Мелник. Тя е копана на ръка в продължение на 10 години от наемни работници. Тунелите са дълги 180 метра. Скалата е бигор – много трудна за обработка, подобна на гранита. Тя трудно се обработва, но при нея няма свлачища. В избата се съхранявали до 300 тона вино в големи бъчви по над 10 тона едната. Бъчвите били вкарвани на части в избата и след това сглобявани.

За да станело годно за пазара, виното отлежавало две години при постоянна целогодишна температура от 10-12 градуса. Прочутото по цял свят мелнишко вино се правело почти от стафиди от грозде. То отлежавало цели 10 години. Виното ставало малко като количество, но с много добро качество – сладко и гъсто. Точно за това вино се носи легендата, че може да се носи в кърпа.