Салем печели туристи с титлата “Град на вещици”
Снимка pixabay.com
Отидох в Салем заради неговата репутация. Наех къща в центъра на града през октомври за дълго едномесечно празнуване на Хелоуин. И честно казано се надявах да видя вещици. И по-точно три различни вида вещици.
Първо започнах да търся екзекутираните вещици по улиците на Салем. Трудно е да бъдат намерени. Една малка част от следите от далечната 1692 г. са оцелели до наши дни. Сградите на затвора, в който голяма част от тях са били затворени, са разрушени, а днес се използват за офиси. Въпреки това все още могат да се видят гредите от оригиналната сграда в музеите Salem Witch и Witch Dungeon. В сградата на съда, където са били осъдени, би трябвало все още да се чуват писъците на изтерзаните обвинители, но днес мястото е просто един участък от пътя. Дори мястото на екзекуцията, която официално бе призната миналата година, всъщност е на гърба на аптека.
Единствените запазени обекти в Салем са гробове на няколко съдии и една Къща на вещиците – зловеща черна къща, която е била дом на съдия Джонатан Коруин. В дните преди Хелоуин тя е отворена за посещения.
Всъщност, в търсене на следи от вещици, отидох в съседния Денвърс. През 1692 г. Денвърс е бил част от Салем. Точно там са започнали първите съдебни процеси срещу магьосниците. Там, близо до местната църква могат да бъдат забелязани персонажи на първите момичета, които твърдят, че са били засегнати от “невидими вещици”. Видях и къщата, където са се провеждали първите изслушвания на обвиняемите. А също и няколко частни домове, в които са живели участници в съдебния процес.
Продължих с търсенето. Нямаше как да бъде пропусната религиозна секта, която заела езически ритуали, допълнени с нови, измислени от тях самите. На ул. “Есекс” ще откриете всички туристически джунджурийки, свързани с вещиците – магазин на най-старата вещица в Салем, открит в началото на 1970 г. Във всеки от тези магазини можете да откриете книги за магия, заклинания, съставки за омагьосване, различни сувенири, карти Таро, кристали, руни, снимки на духове, чаени листа.
И накрая започнах да търся Хелоуин вещиците. Точно тези анимимационни символи и филми на ужасите, с които градът е станал известен. Разбира се, тук маскировъчните костюми за Хелоуин са в изобилие, както и униформите на полицаи, пътни знаци и всякакви отличителни знаци на пожарните коли. Те се продават в “обитавани от духовете къщи” като Палата на терора. В Галерията на кошмарите можете да разгледате всякакви филмови чудовища. На изхода прилежно са опаковани подаръци. Всъщност в Салем са заснети няколко сериала през 1970 г.
Салем доста се е променил през последните години. Както казва един от местните жители – който прекарва целия месец октомври преоблечен като клоун на злото, за да плаши туристите – само в Салем думата gentrify може да означава “нека да е малко по-страшничко”. Младите хора се местят тук, привлечени от близостта до Бостън (само на 15 мили до центъра на града). Наскоро обновената жп гара дава възможност на хората да се предвижат до Бостън за 25 минути. В същото време центърът е пълен с божествени ресторанти и симпатични кафенета.
От 2003 г. Салем може да се похвали с Музей на изкуството от световна класа, който в действителност е деветият по големина в страната. Той е резултат от сливането на два музея. Единият събирал историята на града, а другият бил свързан с моряците, основали населеното място. Новият музей се превърнал в съвременен арт център, който съхранява всичко, което има “магическа сила”.
Но Салем също може да се оплаче от кризи в миналото. През 80-те и 90-те години на миналия век вещици и християни викали един по друг, докато се разминавали на улиците. Някои дори твърдяли, че паметта на жертвите на магьосниците била използвана като туристическа атракция, което било определяно като “лош вкус”. Най-новата криза на идентичността на Салем е да реши дали в бъдеще да се идентифицира с вещиците. Но всичко личи от туристическото лого на града – стилизиран триъгълник, който прилича на островърха вещерска шапка или на отплаващ кораб – зависи от гледната ви точка.
*По материали на “Гардиън”
