Есента бавно отстъпваше на зимата. По дърветата тук-там се виждаше по някое оцветено в оранжево листо, след като последният слаб, но упорит дъжд беше измил всичко по пътя си. Смрачаваше се, а ние бяхме потеглили от Горни Воден нагоре по урвата, за да разгледаме “най-новата” гордост на Пловдивската митрополия. Казвам “най-новата” в кавички, защото манастирът и сградите около него открай време са били собственост на църквата, но преди десетки години са били преотстъпени за ползване като творческа база на Съюза на архитектите.

С времето творческата база се изродила в заведения за хранене, билярдни зали, ротативки и други варианти за евтино утоляване на хазартната страст. На 6 септември 2014 г. най-накрая Пловдивската митрополия получава приемно-предавателния протокол и манастирът “Св. св. Кирик и Юлита” преминава в ръцете на Светия синод. Църквата е с богата история. Дори и да не сте ревностни християни, определено си струва да дойдете дотук – има какво да се види, какво да се разкаже, какво да се усети.

Срещата ни с отец Емил Паралингов започва като една малка проповед на каменните плочи точно пред църквата. Случайно или не покрай нас минават два красиви бели гълъба, които от няколко дни са решили да се приютят точно тук. И самият отец не знае откъде са се появили, но веднага видя Божията промисъл в този знак, тъй като според Библията гълъбите са символ на Светия дух.

За създаването на манастира няма точни сведения. Само се предполага, че началото е поставено по време на Средновековието. Има и предположения, че манастирът е свързан с братята Бакуриани, които са основали Бачковския манастир. Преди да бъде издигнат “Св. св. Кирик и Юлита” на това усойно място, някъде по-нагоре е бил издигнат първият манастир, който по-късно бил изоставен. Със сигурност се знае, че той е бил под опеката на Цариградската патриаршия. Това личи и днес, тъй като голяма част от иконите и стенописите в църквата са с гръцки надписи.

Но да започнем отначало – можете ли да си представите, че тази обител е била училище за руски емигранти духовници, за няколко години женска психиатрия, след това средище за забавление с хотелска част и действащ манастир. През цялото време имотите са били собственост на Българската православна църква. Но в отделните периоди са били предоставяни от нея за ползване на други организации.

След болшевишкия преврат в Русия епископ Дамян Царицински установил контакти с Българската православна църква, след които Светият синод предоставил манастирската обител на руски емигранти духовници, които идвали тук, за да получат духовно образование. В сградите били приютявани и руски монаси. Решението на Светия синод за предоставяне на манастира на руската емигрантска общност е от 1922 г. В следващите десет години тук действа свещеническо училище. Когато руснаците напускат манастира, той бил върнат на Пловдивската митрополия и обгрижван от свещениците в Пловдив и Горни Воден.

За друга интересна част от историята на манастира говорят част от стените в църквата, на които и днес се виждат издълбани женски имена и конкретни дати. През 40-те години на миналия век, преди 9 септември, сградите били пълни с психичноболни жени. Когато и този кратък период свършва, след близо 2-3 години, манастирът продължава да се стопанисва от свещеници от Асеновград и Горни Воден до 1981-1982 г., когато обителта е предоставена на Съюза на българските архитекти за творческа база. Въпреки светската част манастирът остава отворен през цялото време. Всяка година на 15 юли дядо Арсений идвал тук, за да отслужи молебен.

“До последно манастирът не е бил творческа база, а хотел, дискотека, ресторант. Това, което ни опасва, беше пълно с маси. Когато идвахме с дядо Арсений да отслужим литургия, бяхме като маймунки – вътре в църквата се отслужваше служба, а през прозорците се чуваше – “Едно кафе, две кафета”. Като излезехме в двора да правим литията за водосвета, всички скачаха от масите и започваха да ни щракат с фотоапаратите”, разказва за ситуацията, в която изпадали свещениците, отец Паралингов.

На 6 септември 2014 г. след приемно-предавателен протокол всички сгради се връщат на Пловдивската митрополия. От имота били изнесени игрални автомати, рулетки, билярдни маси, счупени столове, мебели, посуда, които били използвани в заведенията.

“Едно нещо трябва да бъде такова, за каквото е създадено. Няма нищо страшно или скандално в това. В крайна сметка толкова хора успяха да си върнат и къщи, и имоти след реституцията, защо това да не бъде естествено и за църквата?”, пита риторично отец Паралингов. От първия ден, когато бил даден старт на възстановяването на манастира, започнали да прииждат туристи и миряни. В първия ден пристигнало семейство от София, което не било посещавало манастира от 30-40 години. Всекидневно се отслужват литургии, като се редуват свещеници от Асеновградската духовна околия. След това ще служат свещеници от Пловдив и Хасково.

Самата църква представлява един шедьовър на таланта на Алекси Зограф, който навремето е живял в Асеновград. Той е автор на стенописите, както и на тези в манастира “Св. Неделя” и в Кукленския манастир. Предполага се, че е изографисал храма през XIX век, тъй като над портата е написана годината 1850. Цялата църква е изрисувана със сцени от църковния календар.

Иконостасът в църквата е оригинален. Иконите били реставрирани от студенти на вече покойния проф. Прашков. Днес иконите се съхраняват в митрополията в Пловдив. Съвсем скоро ще започне реставрация и на стенописите. Въпреки влагата голяма част от тях са значително запазени. Най-тежко е положение с изображението на св. Параскева и в притора на северната стена. Но всичко и възстановимо, особено когато в богоугодното дело се включват не само свещеници, а и обикновени миряни.

“Ние можем само да спечелим от откриването на още едно място за молитва. Малко ли несполуки имахме? Човек може да дойде тук по един начин и да си тръгне по друг начин. Моята надежда е целокупно в народа ни да има отношение към манастира като към свято място, в което идва за поклонение, за молитва за себе си и за своите близки, за целия народ. Това е свято място, място за уединение”, казва с приглушения си глас отец Емил Паралингов и само след секунди се изгубва в тъмнината.