Масовият туризъм, който формира основните цифри в статистиката, са летният и зимният туризъм. Не трябва обаче да се подценява най-ценната форма – културният туризъм във всичките му аспекти. Това заяви пред TourBG Даниела Стоева от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА). По думите й той образува много по-голяма добавена стойност, отколкото масовият туризъм.

„За съжаление не се води точна статистика по отношение на културния туризъм. Тук може само да се спекулира с цифри и с данни, като се твърди, че той заема между 12 и 15 на сто от общия дял на сектора. Определено има ръст в търсенето на България като дестинация.

Интересът е към основните дестинации. Последните години се отчита ръст на посетилите културни забележителности в София, като сред най-търсените се нареждат още Пловдив и Велико Търново. Най-посещаваният обект пък е Рилският манастир.

Стоева посочи, че за чужденците е интересно всичко, свързано с тракийската култура, района на Казанлък, Кърджали с Перперикон, Хасково.

Трябва да се отбележи, че туристите, които имат интереси в областта на културата и алтернативните форми на туризъм, търсят и по-специализирани турове. Такива са оперните турове, към които през последните две години има увеличен интерес.

Много важен е и досегът с местните – така нареченият селски или еко туризъм, при който гостите посещават местна къща, храната е собствено производство. Това са неща, които надграждат обикновения туристически пакет, смята Стоева.

„Очакваме голям интерес към Пловдив предвид това, че предстои да бъде Европейска столица на културата през 2019 година. Опитът показва, че всички градове, които са получили тази титла, отчитат голям ръст на посещаемостта годината преди, по време и след обявяването им“, добави тя.