Първото ви впечатление за Неапол, когато самолетът започне да кръжи над пристанището с яхтите, със сигурност ще бъде, че сте попаднали в една малка морска приказка. На място, където богатите отплават с яхтата си към остров Капри през уикенда, а богатите европейци и американци идват точно тук, за да си отдъхнат от темпото, което гонят всеки ден.


В известна степен първото впечатление е илюзорно. Красотата, или по-точно бляскавата красота на Неапол от въздуха, буквално се изпарява, когато кацнете на земята. Но не за да отстъпи място на разочарованието, а за да ви потопи в истинския смисъл на живота – La Dolce Vita. Сладкият живот е изкуство и явно се усвоява с дълга практика. Но италианците, особено в Южна Италия, явно са го усвоили до съвършенство.

Неапол е разположен на няколко хълма. Жилищните сгради също са накацали по хълмовете, а нощният живот е концентриран по крайбрежието, където има стотици малки заведения, кафенета и разбира се, историческият град, който сте виждали по филмите.

Допрените почти на ръка разстояние жилищни сгради всъщност се намират основно в историческия център на Неапол. Прословутите въжета с пране, които тръгват от апартамента на едната сграда и свършват на балкона на съседната всъщност са нещо като визитна картичка. Както и малките разноцветни знаменца, които украсяват всяко мини балконче.

Дотук всичко звучи досущ като туристическите атракции в Северна Италия – Флоренция, Пиза, Венеция. Но духът е съвсем различен. Ако попитате някой италианец откъде е, първо ще ви поправи, че не е италианец. Особено, ако е роден в Неапол, Сицилия или Венеция. Тези области държат да бъдат разграничавани от общото цяло Италия заради историческото минало, когато са били изключително влиятелни. Днес разликата в стандарта на живот между северната и южната част на страната е драстична. И Южна Италия определено е ощетена в това отношение. Ако си поговорите с някой местен, веднага ще ви разкаже как последните правителства имат главна вина за това, защото са концентрирали всички ресурси в северната част на страната и буквално са оставили на самотек южната част.

Вие сами ще забележите това. Жилищните сгради в Неапол много приличат на родните панелни блокове – огромни мащаби, стотици семейства вътре и доста олющени сгради. Буквално залепените една до друга сгради по крайбрежието могат да ви „поканят” в живота на хората. първият жилищен етаж е партера. И докато криволичите по тесните павирани улички към крайбрежието, може да дочуете някой друг семеен скандал, някоя рецепта по телефона или да видите как някой си прави сутрешно кафе по бельо. В Неапол всичко е на показ. Ако ви обичат, ще го разберете. Ако не ви харесват, пак ще го разберете. Нищо лично! Просто това е Италия. Както казваше един приятел – в Италия всичко е любов и счупени чинии. Разговорите на висок глас на улицата, шумните компании, влюбените, които се целуват – това е просто част от пейзажа. Знаете ли, че неаполитанците си имат специална дума за малките момчета, които по цял ден играят на улицата с топка? Да, и това, ако не е La Dolce Vita?

Дори в историческия център, който е основна туристическа атракция в града, ще забележите ниския стандарт във външния вид на сградите. Неапол е готически град и в този ред на мисли обединява тъмната и светлата част на душите ни. Във всяка легенда, свързана с монумент на Богородица, катедрала или някой фонтан, туристическият гид ще ви покаже тъмната страна на нещата – я някое дяволче, скрито под мантията на Богородица, я островърхи камъни опасват катедралата, за да привличат позитивна енергия, я някоя легенда за сенки, които танцуват по фонтана в определен час от деня, от което ще ви побият тръпки. В това има някакво очарование. Неапол като че ли успява да извади на повърхността всичките ви страхове, за да прикове вниманието ви върху себе си. Странно, но факт. Италианците тук са колкото усмихнати, толкова и намръщени. Ин и Ян.

Преди да се отправите към близкото заведение, за да похапнете пица Маргарита или паста, трябва да ви предупредя за транспорта в Неапол. Той определено ще е тест за търпението ви. Ако сте с кола, трябва да знаете, че правилата тук съществуват, за да се нарушават. Още щом попаднете на платното, ще разберете какво точно имам предвид. Тук шофьорите се мислят за безсмъртни, както и пешеходците. Изскачат на платното без да се замислят дали ще успеете да спрете, за да пресекат. Веспите щъкат навсякъде, защото са най-предпочитаното и евтино средство за предвижване. Можете да видите дори 6-7-годишни момченца да са пълноправни участници в движението с веспи. Да, тук е законно. Предимството е мираж, както и правото на дясностоящия. Право има този, който се вреди. Ще повярвате на думите ми, когато започне да ви прави огромно впечатление как всяка втора кола е с огъната странична врата или счупен фар заради ПТП. Но…няма проблеми – това е ежедневието в Неапол.

Метрото – ще чуете от местните безброй комплименти за собственото им метро. Как всяка спирка на една от линиите е артистична, а една от тях дори била избрана за най-атрактивна метростанция в Европа или света (зависи кой ви разказва историята). А сега реалността – метрото в Неапол се използва обикновено от имигранти с нисък социален статус. Станциите са изрисувани с графити и определено, ако решите да пътувате с него до центъра в неделя, например, няма как да разберете дали работи. Няма електронни табла, няма служител на касата, няма откъде да си купите билет. Остава да разчитате на случайността някой да слезе, за да ви каже дали изобщо работи. Това е само част от приключението. Ако сте турист, дори е забавно.

Така. Разказах ви за общата атмосфера в града, време е да поемем към най-близкото кафене, за да си вдъхнем сили с едно силно италианско кафе. Късо, на крак и мноого силно – това е кафето в Италия. Поръчваш си на бара, две глътки и потегляш. Повечето италианци, а и туристите, не сядат на маса, за да изпият кафето си. Тук се отделя внимание на качеството, не на количеството или на времето, в което можете да му се насладите.

Ако искате да седнете на някоя маса на площад в центъра например, ще трябва да платите няколко евро върху сметката си за това удоволствие. А, да, и един друг детайл – когато вечеряте или обядвате в заведение, трябва да знаете, че 15 процента от сметката ви автоматично ще ви бъде начислена като задължителен бакшиш. Италианците обичат натуралната газирана вода и често я сервират заедно с кафето. Ако искате натурална минерална вода, е добре да го уточните. За да не останете изненадани.

Основното ястие в неаполитанската кухня е пастата. Има стотици видове паста, но най-изненадващо за мен беше, когато ни сервираха паста с…бял боб. Да, точно така. Количествата са минимални, но няма как да е другояче, ако ти се налага всеки ден да похапваш от тестеното удоволствие. Една сутрин в хотела една италианка ми разви теорията си за спагетите и пастата. Според нея съвършеното количество е 70 грама на порция. Ако се увеличи до 100 грама, ти става прекалено тежко и общо взето губи смисъла си. Има известна логика, още повече щом ви направи впечатление, че по улиците не виждате нито един дебел италианец, а по цял ден в заведенията се сервират пица и паста.

Има едно много популярно предястие в Неапол – мини октоподчета в доматен сос, обикновено приготвени в глинен съд, подобен на гюведже. Вкусно е и доста впечатляващо на външен вид. Има, разбира се, и различни варианти с миди, калмари и раци. Но те са само прелюдията към…пастата.

Истината е, че никъде в Италия (по време на официалните обеди и вечери) не ни сервираха пица. Да, знам, че пица Маргарита е първата ви асоциация, когато чуете Неапол, но повечето крупни ресторантьори гледат да избягат от връзката с пицата, защото я считат за евтина храна, измислена на улицата. Това не пречи на неаполитанците да си организират Фестивал на пицата и да ви приканват да опитате различни видове, изпечени в пещи.

Нещото, което задължително трябва да опитате в Неапол, е моцарелата. Не, няма нищо общо с тази, която се предлага в българските магазини. Консистенцията е съвсем различна, големината също, а когато леко я стиснете, от нея потича истинско мляко. Абсолютно съвършенство. Най-добрата моцарела в Неапол, която се произвежда тук, е Бъфало. Ако имате възможност, купете си за България. Тук няма да откриете дори нещо близко като качество. Отварям една скоба, за да ви дам тема за размисъл – италианците имат 732 вида сирене??? Какво ще кажете?

Най-известният десерт в Неапол е бабА. Представлява пандишпаново тесто, което е силно сиропирано в сироп от ром, вода и захар. Изключително сладко с аромат на алкохол, но много приятно за завършек на вечерята ви. След него остава да поставите точка с едно късо италианско кафе. БабА е много популярен и се използва много умело и в туризма. В историческия център можете да видите малки сладкарнички, които привличат погледа ви с апетитно подредени един до друг бабА, които образуват формата на вулкана Везувий.

Е, стигнахме и до алкохола. Лимончелото не е типично неаполитанско питие, но се среща навсякъде в магазините и заведенията. Лимончелото се приготвя от обелките на лимона, етилов спирт и много захар – да, това ни го разказа един сицилианец. Но честно казано няма да видите много италианци, които пият лимончело. Предпочитат виното. И доста го хвалят. Но винаги имайте една наум към суперлативите, които италианците сипят под път и над път. В България също има доста добри вина.

За да е съвършена вечерята, трябва да се почувствате наистина специални. И какъв по-добър и впечатляващ подарък от италианец, от една изпята на живо ария на Павароти с вино в ръка? Като всеки уважаващ себе си ухажор, италианците си имат набор от италиански песни, които пеят, ако искат да демонстрират вниманието или уважението си към вас. Особено ако имате някакъв повод – рожден ден или друго важно събитие. Наистина ще ви накарат да се почувствате специални. Това е в кръвта им – да превръщат всяка дребна случка от ежедневието в етюд, в пиеса, в сцена с отворен край. Както каза една швейцарка на един италианец – вие сте комедианти, нали? Така живеете.


Е, щом вече знаете толкова много за Неапол, няма как да скрия от вас и тайната на La Dolce Vita. Тайната всъщност е пред очите ви, както казват в Азия. Просто трябва да я видите. На повърхността е показността на италианците. Да, стандартът им на живот не е много висок, но пък са усвоили най-ценното – да могат да се радват на живота такъв, какъвто е. Без да искат да го променят така, че да пасне на очакванията им.

Италианците ходят по улиците като наследници на римските богове – имат гигантско самочувствие, обичат себе си на първо място (в добрия смисъл на думата) и най-голямо внимание отделят на…любовта. Изрязаните впити панталонки са на мода, без значение дали фигурата ви позволява това. Оскъдните потничета, които не оставят нищо на въображението, вадят на показ де що има – гърди, пъпове, коремчета. Тесните мъжки джинси също са на мода, без значение дали сте нисък и с набито телосложение. И тънката тъмно кафява пурета – тя май винаги е била на мода в Италия. Може да сте на официално събитие в зала за конференции, единият от участниците тъкмо да е свършил речта си и още на дългата маса с официалните гости, докато е със строг тъмен костюм, да извади от джоба си една пурета и да я запали.

И след като сте попили от поведението на местните и отговаряте с усмивка на всеки, който ви попита дали сте от Италия, е време за нещо вълнуващо. В Неапол се намира вулканът Везувий, който за последно е изригнал през 1944 г., но лавата е отнела живота на хиляди хора в домовете им. Днес Везувий е туристическа атракция, въпреки че е действащ вулкан. Местната власт има план за евакуация, според който, ако се намирате в т.нар. червена зона, имате седем минути преди да ви застигне смъртоносната лава. Точно тук, в тази т.нар. червена зона, симпатичен италианец развива семейния си бизнес с вино. Десетки декари лозя са покрити с вулканичен прах, а туристите могат да похапнат в заведението или да си купят от виното, което се предлага само тук. Е, рекламата на подобно място вдига цените до небето, така че не се учудвайте от цената на винения оцет, „специално приготвен от грозде в подножието на Везувий” – половин литър струва „само” 25 евро. Всичко е туризъм в Италия и ако искате да попиете от местната атмосфера, ще трябва да си платите за това.