Перперикон се е превърнал в новия Царевец за туристите. Това се похвали проф. Николай Овчаров, който уточни, че по време на празничните дни около 6 септември близо 5000 души са посетили акропола и останките от епископската катедрала. “Тази година доказахме, че всеки лев, който държавата влага в Перперикон за археологически проучвания, имат своя не само научен, но и икономически ефект”, подчерта проф. Овчаров.

Първото доказателство, че в Перперикон е добивано злато, вече е налице. Открито и слитъче самородно злато с тегло 4,86 грама, около 22 карата. Археолозите предполагат, че то е било използвано като масивна златна монета от епохата. По време на разкопките са били открити и сребърни и бронзови гривни, наушници и обици от XII – XIV век.

Първоначална разкритата трикорабна раннохристиянска базилика е била дълга 34 метра и широка 14 метра. Имало е двор с изящна колонада. През Средновековието обаче базиликата станала еднокорабна и е била дълга 25 метра. През XIV век мястото се използвало основно за погребения. До момента са разкрити около 35 скални гроба в църквата и близо до нея.

В базиликата са намерени и много монети, които свидетелстват за съществуването й от втората половина на V век до втората половина на XIV век. Той показа елементи от сребърен рангов колан, показващ мястото на собственика в социалната йерархия, открити в нивата от V век в храма.