Ако търсите естествен декор за нестандартна фотосесия, клип или фантастичен филм от рода на “Хари Потър”, не е необходимо да летите до далечна Нова Зеландия. В малко по-мини мащаби, но със същата зелена пелена и непокътната природа могат да се похвалят и Западните Родопи. Масивни камъни са очертали екопътеката Струилица – Калето – Лъката и предвидливо са се разположили около реката.

Плътен тъмнозелен мъх е стоплил падналите клони на дърветата и скалите. Ситните виолетови цветчета на силивряка, наричан от местните безсмъртниче, омекотяват декора с деликатността си. А грабливите птици и влечугите съвсем умишлено са се скрили през деня, за да не притесняват гостите си. Най-много някоя пеперуда да кацне на ръката ви само за да ви превърне в неизменна част от съвършената природа.

Тръгнахме към екопътеката рано сутринта, само 2-3 часа след изгрев слънце. Можете да стигнете до началото й и пеша, и с кола – екопътеката се намира на около 2 километра от центъра на Девин. Малко преди нея има прекрасен минерален басейн на открито, от който също можете да се възползвате. Но ние тръгнахме към планината. Самата екопътека е много приятна за преход, мостчета ви прекарват почти на зигзаг по пътя, а красивите гледки ви канят да се щракнете на всяка крачка. Изкачването продължава най-много час, и то с големи паузи за лични фотосесии. На тръгване засякохме стар планинар с огромна раница на гърба си, който с охота ни предложи компанията си догоре.

Набързо ни разказа къде какво можем да видим и ни посъветва, преди да се гмурнем във водопада Самодивското пръскало, първо да минем през екопътеката.

В края на “изкачването” има две къщи, които не се обитават целогодишно от собствениците им, но са много добре поддържани от стопаните си. Пред задната постройка се виждат две паметни плочи – на първите собственици на имота, които всъщност са го изградили.

Случайно горе се засякохме със снахата на семейството, избрало да живее изцяло сред природата. Тя ни разказа, че навремето свекърът и свекърва й живеели само тук – няма зима, няма лете. Черпели ток от собствен генератор, отглеждали плодове и зеленчуци, грижели се за животни. Мястото за построяване на дома им явно не е избрано случайно, защото точно под беседката минава и Девинската река. Днес постоянните собственици на имота са три кончета – една бъдеща мама и два жребеца.

На около километър от Лъката се намират останките от родопската крепост Кавурското кале, известна като Калето. Местните родопчани са се опитвали точно оттук да спрат османските нашественици. Крепостта е обитавана през VI-XIII век. В местността Лъката пък са открити останките на средновековно селище. И двата обекта са със статут на паметници с местно значение и са под специална закрила. Обектите не са много мащабни, но все пак са съхранили историята на това великолепно място.

А сега нека да се върнем малко по-назад по екопътеката, точно откъдето минахме. Около средата на пътеката вдясно има информационна табела, която показва и пътя към водопада Самодивското пръскало. Десетина минутки изкачване от зелените мостчета и вече сте горе.

Водопадът носи името Строилски дол, но местните са го нарекли Самодивското пръскало. Височината на водния пад е около 45-50 метра.

Най-добре е да го посетите в края на пролетта и началото на лятото, когато е по-пълноводен, и, предполагам, още по-впечатляващ. Но, естествено, сезонът никога не може да е причина или оправдание да се насладите на момента. А и съвсем първосигналната реакция да цопнете във водата на Самодивското пръскало може директно да ви вкара в този филм на природата.

И ако всичко това ви се стори като дежа вю, не за друго, а защото в България е пълно с красиви екопътеки, вдъхновяващи водопади и зелени мостчета и беседки, може да пробвате нещо по-различно – като например да се изгубите в гората или да се опитате да стигнете до водопада по паралелна пътека. Така ще имате конкретен спомен за мястото, а и един авантюристичен експеримент никога не е за изпускане.