Античната куполна гробница в Поморие ще се възроди с възстановки на различни обичаи и ритуали на древните траки. Около тази идея са се обединили министърът на туризма Николина Ангелкова и кметът на града Иван Алексиев. Двамата са обсъдили вариантите за бъдещо стопанисване и реклама на мястото на туристически обект. Намеренията на кмета Иван Алексиев са общината да е собственик на „Кухата могила”, която на по-късен етап би могла да се включи в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.

Министър Николина Ангелкова е поела ангажимент да представи идеите за развитие на Античната куполна гробница пред земеделския и културния министри. “Това място има изключителен потенциал и трябва да съумеем да се възползваме от него оптимално. Именно затова бе и един от символите на кампанията за насърчаване на вътрешния туризъм, която реализирахме през миналата година”, е заявила тя.

Археолозите датират куполната гробница за II – IV век сл. Хр. Обектът е известен сред местното население като „Кухата могила”. През 1975 г. при изравняването на могила, намираща се на 200 метра северозападно от това място, е открито богато погребение на тракийската жрица и лечителка Лесескепра, датирано от края на I в. пр. Хр. В района е открита и друга гробница с частично запазени стенописи. При първите си проучвания братя Шкорпил посочват 9 могили с античен произход в близост до Анхиало.

Гробницата се състои от две преддверия, дромос (коридор) и централна камера. Преддверията са частично разрушени. Следи по входното стъпало подсказват, че тук е имало двукрила врата многократно отваряна. Това обстоятелство дава основание на специалистите да заключат, че не се касае за обикновена гробница, а по-скоро за Хероон (мавзолей), в който са били извършвани религиозни ритуали.

Предполага се, че коридорът е дълъг 22 метра. След него следва централната камера с диаметър в основата 11,6 метра. Камерата представлява полуцилиндричен пръстен с централна куха колона, носеща свода, която се разширява нагоре като гъба и се слива с кръглата стена на залата. Именно това архитектурно решение прави уникален този античен паметник.

В сърцевината на колоната е имало вита каменна стълба. По свода има три вентилационни шахти. В източната част на свода личат следи от хоросанова мазилка покрита с тъмно зелена боя, което дава основание да се предположи, че централната зала е била измазана и украсена със стенописи. В стената има 5 симетрично разположени ниши. Вероятно там са били поставени урните с праха на мъртвите или скулптури. Този уникален архитектурен паметник съчетава римската строителна техника с тракийската традиция и е най-късният представител на тракийските гробници по българските земи.