Времето сигурно е спряло в сърцето на Странджа. Малко китно селце се е свряло далеч от градския шум, опасано с малки улички от черни камъчета, забулено в хрупкаво зелена трева, подредено като в картина на велик художник.

Село Бръшлян наподобява по своята архитектура китните селища като Арбанаси, които привличат туристи най-вече заради съхранения дух на миналото – къщи от дърво, баби, накичени с червени божури и облечени с красиви странджански носии, по всяко време са готови да извият мощните си гласове към небето. Което сякаш е слязло в Бръшлян. Идилията на природата някак си е завършена от стадо коне. Местните ни разказаха, че са безпризорни и се самоотглеждат. Около

десетина кончета препускат по уличките

а който поиска да ги погали – е добре дошъл. Първоначалната сприхавост и експресивност веднага се преобръщат в любопитство към новодошлите. И съвсем скоро сами може да ви досаждат, ако не получат очакваното внимание.

Навремето селото е носело името Сърмашик – в превод от турски – бръшлян. Зеленото растение било единственият стопанин на тази красива част от Балкана, преди там да се заселят първите му жители. За селото се пее и в химна на Странджа. В историческата памет на Бръшлян е най-вече Илинденско-Преображенското въстание, тъй като няколко чети са подготвяли бунта, като се криели в малките къщички от заптиетата.

Бръшлян прохожда на сцената на туризма

И колкото и жителите му да се стремят да го превърнат за максимално кратко време в един от най-посещаваните туристически обекти в Странджа, истинският му чар се крие точно в непоквареността от комерсиалното и в същото време съчетанието на миналото със съвременните удобства. Ако решите да си наемете стая в селото, ще се почувствате буквално като едновремешния даскал на селото, гледайки през малкото прозорче на втория етаж, препасано с бели перденца.

Къщите в село Бръшлян са като учебникарски пример за архитектурата на Странджа. Селото е архитектурен резерват, а къщите са строени през XVII век. Девет от тях са обявени за архитектурни паметници. Най-добре посетете Етнографския музей на селото – ще се запознаете теоретично и наяве с традиционната странджанска къща.

Най-забележителното е, че е строена без основи

но това по никакъв начин не е възпрепятствало обитателите й дори и при земетресение. За да се задържи стабилна постройката, първият, приземен, етаж се изгражда от големи камъни, като на всеки 50-60 сантиметра е поставена дъбова греда, за да се образува дървен пояс по протежението на цялата къща.

Основната цел на гредата не била да крепи камъните, а да се използва гъвкавостта й при природни бедствия. При земетресение например гредата приемала вибрацията на земята и благодарение на нея зидът оставал непокътнат. Най-често в приземния етаж живеели домашните животни, а на втория етаж се помещавала цялата фамилия. Вторият етаж се изгражда от дърво. Там в няколко стаи се събирало семейството от няколко поколения.
Стените са изглеждали по различен начин от вътрешната страна. Стената била много тънка и се изграждала от преплетени пръчки, пълнени с глина.

Още от вратата на Етнографския музей, който всъщност е модел на странджанската къща, ни посрещнаха със

закачливото обещание да ни покажат външната тоалетна

която навремето са използвали странджанци. И интригата наистина се завърза, когато останахме безкрайно учудени от факта, че тя се намира не къде да е – а на самия балкон, сглобен от дървени дъски. Терасата е оформена под формата на буквата Г, като тоалетната се намира в задната по-малка част на балкона. За по-голямо удобство на стопаните се излизало от една врата, за да стигнеш до тоалетната, а се прибирали в къщата от друга. Както се изразиха: “За да не се блъскат децата”.

Ако сте любопитни, можете да разбере повече за просветната дейност в единственото килийно училище в селото. В малка стаичка са се обучавали момчета на 12-13 години от даскал. Те седели в кръг, а по средата имало сандъче с пясък, в което учителят им показвал буквите от кирилицата. Те се упражнявали да пишат върху дъски, покрити с восък. Когато урокът бил научен, восъкът се разтопявал на огнището и се заглаждал с ръка.
Селцето се е превърнало в привлекателен

нешлифован диамант за чуждите туристи

Срещнахме се с група французи с грейнали очи от срещата с миналото. Но черешката на програмата за тях беше изпълнение на странджански песни от нагиздени в народни носии и китки в косите жени от селото. В къщата, в която можете да се насладите на музиката на Балкана, можете да си купите и най-различни джунджурийки, плетени на една кука бебешки дрешки или каренца, за да пренесете в дома си аромата на миналото.

Освен старовремския дух за един истински пътешественик по душа определено е важно да види и намиращия се наблизо водопад – масивен с размерите си и, както сами проверихме, изключително подходящ за снимки. Местните се опитват да “завъртят” и т.нар. лечебен туризъм в района, като разказват за целебните свойства на жълтата кал близо до параклиса” Св. Петка”.

Твърденията са, че мократа пръст успява да излекува заболявания на опорно-двигателния апарат и още куп болежки. Нищо чудно в близките години точно там да “кацне” център, който ще се рекламира въпросната лечебна кал. Е, вие знаете за нея в аванс.