Мечтали ли сте някога да избягате на самотен остров? Някъде, където маковете танцуват с вятъра, а скалите се целуват със солената морска вода? Някъде, където новите технологии все още не властват, а единственото осветление е газова лампа? Някъде, където планктонът в морето чертае причудливи фигури вечер, а от легендите за скрити съкровища ви побиват тръпки? Има го това местенце, макар и вече да не е чак толкова скришно, че да се нарича самотен остров. Доскоро бургаските рибари са се криели в порутените постройки на острова, но от няколко месеца авантюристичната им идилия е помрачена, за да могат повече хора да се насладят на очарованието и соления бриз на остров Св. Анастасия.

На компактния, но за сметка на това с богата история, остров ни посреща не кой да е, а управителят Павлин Димитров – изключителен свежар, който успява да разпали приключенското ви търсене още с първата история. Известен с името си Болшевик, островът още пази тайните планове на бившите затворници, които успели да избягат от тесните килии с 2 гребни лодки.

През 1923 г. на острова са докарани първите затворници – 132-ма земеделци и комунисти. Две години по-късно “компания” им правят около 120 атентатори, свързани с бомбения атентат в църквата “Св. Неделя” в София. На 29 юли те правят бунт и 43-ма от тях

успяват да избягат до най-близката суша

минават през цялата планина и стигат до Истанбул с помощта на ятаци. Оттам на кораб се озовават в Съветския съюз. Днес новите стопани на острова черпят вдъхновение от миналото и с гордост обещават да възстановят състезанието Болшевик – километър и половина плуване от брега до острова.

Днес погледът от Св. Анастасия е обърнат още по-назад във времето – към IV в., когато се е родила светицата, чието име носи.

Преданията разказват, че от малка приела християнските добродетели и посветила живота си на другите – помагала с наследеното имане и лекувала с билки. През V век мощите на светицата са пренесени в Константинопол и стъпвайки на острова, нейни последователи решават да кръстят мястото Св. Анастасия. Особен интерес за западните хроникьори представлявал фактът, че по едно също време на острова е имало мъжки и женски манастир, между които нямало и 100 метра.

Днес празникът на Св. Анастасия се чества на 22 декември, но не и на острова, тъй като по това време на годината достъпът е ограничен. Фараджиите разказват, че

островът се пълни с морска пяна

от силния прибой. Имало и случаи, в които по 2 седмици никой не можел да пристигне или да напусне мястото.

Навремето тук не е имало нито ток, нито питейна вода. Днес всичко това е в миналото. Остров Св. Анастасия разполага с всички удобства за еднодневен круиз или за романтичен уикенд за двама.

От най-малкото камъче по алеята нагоре до ресторантчето и стаите за гости – всичко е реновирано и приятно за окото. Още при акустирането на корабчето, с което стигнахме до острова, ни посреща обърната котва, поставена като предупреждение за големите кораби. Дъното на морето около острова е опасано от прокараното електричество и възможностите за достъп до питейна вода.

Днешните стопани със задоволство подчертават, че вече са успели да засадят първите маслинови и смокинови дръвчета, от които да правят сладки и соленки. Островът е осеян с маточина, градински чай, мащерка, дива дюля. В кафенето можете да си купите сушени билки за чай.

На острова има няколко постройки – музеят, църквата, която не е действаща, но можете да запалите свещичка в нея, стаи за гости, ресторантчето и кафенето. Църквата не функционира, но в нея се извършват ритуали. Вече е направено първото кръщене. Честта се паднала на малкия Мирослав от Силистра, който пренощувал на острова заедно със семейството и кръстниците.

В музея са обособени няколко стаи, които ви потапят в миналото и настоящето на Св. Анастасия. Там можете да разгледате осветеното от синя светлина копие на морското съкровище, за което се твърди, че е заровено някъде на острова. Можете

да си поиграете на гоненица с морския фитопланктон

благодарение на инсталация на пода, “въоръжена” със сензори. Когато стъпите върху нея, малките светлинки, наподобяващи фитопланктона, започват да се движат с вас.
Фитопланктонът цъфти през юли и август. Когато плувате вечер в морето, навсякъде ви следват малки сини точици. Когато излезете от водата, около тялото ви има сияние.

Има стаичка, която показва какъв е бил животът на монасите, и задължителната стаичка шест с икони на св. Анастасия, донесени от Щатите, Русия, Италия и от храма “Св. Богородица” в Бургас. Няма как да пропуснем изгледа от тясната килия, “оборудвана” с решетки за любопитните туристи, които слава Богу не знаят какво е да се събуждаш всяка сутрин в нея. В карцера върви филмът за 43-мата избягали затворници.
Островът изобилства с

причудливи скални форми

които могат да завихрят въображението ви. Най-интригуващ за мен беше т. нар. потънал пиратски кораб. В единия край на острова скалите са оформили корпуса на пиратския кораб, който с времето е “оцветен” от светлозелени мъхове и водорасли. Легендите разказват, че през XVI в. островът е бил апетитна плячка за пиратите, тъй като на него имало злато, сребро и църковни монети.

При едно от тези нападения монасите излезли с иконата на св. Анастасия, в морето се извила буря и забила кораба в брега.

Няколко стъпки вдясно и вече се любувате на дракона и портата на Слънцето. Те се намират от източната страна, откъдето първите слънчеви лъчи стъпват на острова.

Дали от разходката във времето, или от чистата енергия на земята, на финала ни се прииска да послушаме вятъра от пейките на острова. Ей така, просто да помълчим с морето. Учените са установили магнитна аномалия на това място – ако се разхождате с компас, той ще варира от 5 до 10 градуса. Това се дължи на металните руди в скалата, но и на положителните нагласи, които разцъфват с всеки нов посетител, изпраща ни с усмивка Павлин.