Температурата се покачваше с всеки следващ километър, откакто прекосихме границата. Беше началото на юни, а в България всеки ден валеше дъжд като из ведро – все едно не беше началото на лятото, а предстоеше безконечна есен. На две места южно от България бяхме сигурни, че ще усетим аромата на морския бриз, без да ни се налага да обличаме връхни дрехи. Гърция и Турция – там, където първото бягство към морето е възможно, преди родните пясъци да се сгреят достатъчно, че да ходим боси по тях. Този път се втурнахме в непознатото, но предварително селектирано от десетки български сърфисти място – дивия турски остров Гьокчеада.

Пристигнахме на острова в късния следобед в понеделник, но решихме да разгледаме плажа на следващата сутрин. Всякакви надежди за хващане на тен от шезлонг моментално се изпариха. Очевидно вятърът беше истинският господар на този плаж. И допреди няколко години точно този немаловажен факт е отблъсквал масовия турист от този турски остров. Докато не бил открит от български сърфисти. Да, тук можете да се чувствате като у дома си – българската реч на плажа е по-често срещана и от турската. Автомобили с българска регистрация, каравани и опънати палатки има на всеки метър. А ако ги попитате нещо на български, веднага ще ви упътят – също на български. В Гьокчеада има пет училища за сърф, а три от тях са собственост на българи.

Срещнахме Джани предната вечер в хотела ни. Беше с турската група, която ни посрещна гостоприемно, така, както само турците умеят. Да, Джани не може да остане незабелязан – дълга къдрава коса, изсветляла от слънчевите лъчи, усмивка като за корица на списание и чувство за хумор, присъщо за всички, които обучават туристи на плажа. Но голямата изненада предстоеше – на чист български език ни посрещна с “Добре дошли” и ни разказа как се е научил да говори езика от българските сърфисти. Първият му учител по сърф е българин, а към днешна дата с гордост отбелязва, че си има приятелка българка и следва в Пловдивския университет.

“Българите донесоха сърфа тук. Първо са отишли към Измир, но започнали да търсят друго място, понеже пътят дотам е дълъг и е много скъпо. Направило им впечатление, като гледали картата, че тук винаги духа вятър, но не знаели как да стигнат до острова, защото имало само един ферибот. Първо отишли на другия плаж, а после дошли тук – плажа на Елешек”, разказва историята Джани. Българите са избрали Гьокчеада за сърф още през 2000 г. “Първите две години не можех да контактувам с тях, малко ме беше срам, бях малък, но след това, като видях как карат, ми стана интересно. От българите научих български, а Влади ме научи да карам сърф”, спомня си Джани.

Първите стъпки в сърфа са по-лесни в сравнение с кайта, но напредването става по-трудно. Уроците за начинаещи са кратки – 15 минути инструкции на сушата и след това се влиза в морето заедно с учителя. Първите 30 минути са преодоляване на себе си – да свикнеш с водата, с вятъра и с борда. След втория час започва истинското удоволствие – ученикът и учителят влизат по-навътре в морето и започват малките трикчета. “Ако вятърът е по-силен, уиндсърфът е повече кеф. С кайта можеш да скочиш, но няма толкова трикчета. Понякога на глисаж се развива скорост от 20 км/ч, но аз съм вдигал до 52 км/ч. Имам приятели, които са стигали до 60 км/ч, а световният рекорд е 102 км/ч”, разказва Джани. Ако човек е във форма, може да издържи и до 6 часа на ден във водата, с почивки, разбира се. Най-малкият ученик на Джани е бил на 5 години, а най-възрастният търсач на силни усещания – на 70 години.

Кайтът и уиндсърфът са разделили морето на тази плажна ивица на две. От лявата страна се практикува кайт, а от дясната – уиндсърф. Ако сте от нетърпеливите, които искат час по-скоро да полетят на крилете на вятъра, кайтът е вашият спорт. За разлика от уиндсърфа в кайта бихте се почувствали по-сигурни. Традиционно първото обучение продължава между 10 и 15 учебни часа. В началото се започва с кратка теоретична част на брега, прави се едно малко политане и след третия учебен час започва практическото обучение, обяснява Емин Офук – учителят по кайт. Ако вятърът е подходящ, обучението приключва за около три дни. Кайт не могат да практикуват деца под 17 години и такива, които тежат по-малко от 45 килограма. В кайт сърфа началото е трудно, но усъвършенстването е по-лесно от уиндсърфа. Около 150 сърфисти от местните редовно идват на този плаж. Идват, разбира се, и много чуждестранни туристи от Щатите и Англия. Българите явно предпочитат уиндсърфа, защото рядко практикуват кайт. Най-сложно е да обединиш борда и кайта, а колкото по-нависоко се издигаш във въздуха, толкова повече задобряваш.

Родното село на вселенския патриарх Вартоломей също е в Гьокчеада, разказват ни експертите от “Партнер Травел”, които организират туристически обиколки за българите в тази част на южната ни съседка. Гръцка общност от близо 6000 души постоянно живее на острова и е обособила свой малък оазис в селцето Зейтинли. Веднага ще го познаете по цветните звездопади, които ви посрещат по шосето по пътя нагоре. Кафенета, ресторанти, хотели, гръцко кафе, рачели и гръцки сладки – това ще откриете, когато изкачите баира. Ще ви покажат как се мели кафе в огромно каменно хаванче, а ароматът на прясно строшените зърна така ще ви опияни, че единственото, за което ще си мислите в този момент, е как да седнете на цветните масички отпред, за да изпиете едно дибек-кафе. Поддържаните малки къщички с надничащите от дворовете цветя рисуват още по-романтична картинка.

Да, на този остров ви се иска да танцувате с вятъра, да помълчите с морето и да си направите безброй снимки, наподобяващи картички. Но знаете ли с какво ще запомните Гьокчеада? С изгревите и залезите – сякаш слънцето и луната се състезават да целунат това божествено кътче от планетата.