Скални рисунки, естествени морски пещери, обитавани от неандерталци преди повече от 125 000 години, древен акведукт и будистки манастир са само част от обектите, които ЮНЕСКО реши да включи в Списъка на световното културно и природно наследство, съобщава “Асошиейтед прес”. Два от обектите се намират съвсем близо до България – в Гърция и Турция.

Първият обект е старият град Ани в турския окръг Карс близо до границата с Армения. Анѝ е столицата на средновековното Арменско царство. Днес древният град е в развалини, но в него все още се усеща величието на славното му минало. Анѝ гордо е носел името „Градът с 40-те порти” и „Градът с 1001 църкви”, тъй като се е намирал на пътя на множество религиозни маршрути. Освен това специалисти го определят като мястото, което може да се похвали с най-богатите и изкусно и естетически построени религиозни сгради, дворци и крепости. Мястото за създаване на града също е целенасочено подбрано – полуостров, естествено защитен с река от двете страни, а от третата чрез долината Бостанлар. В най-силните си години Анѝ е наброявал до 200 000 души и е бил съизмерим с Константинопол, Багдад и Кайро. След превземането му от селджукските турци обаче, градът е унищожен, населението е избито или взето в плен. От тогава до днес градът е необитаем.

Гръцкият археологически обект Филипи, основан през 356 г. пр. н. е. от македонския цар Филип Втори, е вторият обект на ЮНЕСКО. Филипи е античен град, който се намира между градовете Драма и Кавала, съвсем близо до българската граница. Основан е от колонисти от остров Тасос, но впоследствие е превзет от Филип II Македонски, който го преименува на Филипи. През 42 г. пр. н. е. градът се превръща в арена за битката между Октавиан Август и Марк Антоний от една страна и убийците на Гай Юлий Цезар от друга. В руините на градската базилика е открит един от най-дългите запазени старобългарски надписи от времето на хан Пресиян, който разказва за присъединяването на тези земи към България през 837 г.

Надгробните камъни стечки в Босна, Хърватска, Черна гора и Сърбия също са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Те представляват специфични надгробни камъни от Средновековието, които много точно маркират етнографски т.нар. сръбски земи. Върху самите камъни могат да бъдат открити стилизирани изображения на Слънцето, Луната, човешки и животински фигури, а в някои случаи и надписи в памет на починалия. Много учени свързват стечките с разпространението на богомилството в Босна. На голяма част от надгробните камъни обаче може да бъде открито изображение на кръст, който е свързан по-скоро с християнската религия. Те представляват специфични надгробни камъни от Средновековието, които много точно маркират етнографски т.нар. сръбски земи. Върху самите камъни могат да бъдат открити стилизирани изображения на Слънцето, Луната, човешки и животински фигури, а в някои случаи и надписи в памет на починалия. Много учени свързват стечките с разпространението на богомилството в Босна. На голяма част от надгробните камъни обаче може да бъде открито изображение на кръст, който е свързан по-скоро с християнската религия.

Привлекателните за любопитните туристи долмени в Антекера, Андалусия са следващият обект на ЮНЕСКО. Долмените в испанския град Антекера – една непопулярна туристическа дестинация с потенциал. Цветни и странни арфитектурни решения – такова определение би могло да бъде дадено на необикновените къщи в испанския град. Сградата съвършено съчетават красиви религиозни статуи, поставени в нишите. Изненадата по малките улички са емблемите на не особено известни фамилии и рицарски ордени, които могат да бъдат забелязани навсякъде. Долмените в Антекера представляват скала с формата на човешко лице, което може да бъде видяно ясно от повечето издигнати места на града. Те са атрактивно място за туристите, които искат да разчупят клишетата по време на своята ваканция. Често могат да бъдат забелязани младоженци, които си правят снимки за спомен точно на това място.

Комплексът от морски пещери Горъм в Гибралтар – един от домовете на неандерталците, също е в списъка на ЮНЕСКО. Пещерата Горъм се намира в югоизточната част на Гибралтар, от страната на Средиземно море. Тя се е образувала по естествен начин преди близо 250 000 години. По време на ледниковия период пещерата се е намирала на 4,5 километра от морето. Учените открили, че Горъм била населявана от неандерталци. За първи път пещерата е открита през 1907 г. от британския военен А. Горъм, на чието име е кръстена. Там били намерени останки от оръдия на труда, използвани от неандерталците. Първите археологически разкопки стартирали през 1950 г. и продължили цяла година. Близо 50 години по-късно учените проучили слой в пещерата, който бил датиран през Палеолита. Там били открити и останки от птици, раковини и древни оръдия на труда.

Сред новите обекти са скалните рисунки в една от най-опасните за туристите в Китай планина – Хуашан. Хуашан е център на даоски религиозни практики и място за занимания с алхимия. Някои учени дори твърдят, че на това място е живял самият Лао-Цзъ. В недрата на Цъфтящата планина е открит комплекс загадъчни пещери от местен селянин. Той бил толкова впечатлен, че веднага съобщил на властите за видяното. Пещерите се намират на един паралел с пирамидите в Гиза, свещената планина Кайлас в Тибет и Бермудския триъгълник, което учените смятат, че не е никак случайно. Откритите пещери са 36 на брой, като в някои от тях има дворци, в повечето има водоеми и подземни басейни с прозрачно чиста вода.

Будисткият манастир Наланда Махавихара в Индия е друг обект в списъка на ЮНЕСКО. Древният будистки храм е място, което е било използвано близо 700 години за обучение на будисти. Голяма част от останките са помогнали на учените да възстановят основите на Будизма.

Древният град Дженѐ, също в списъка на ЮНЕСКО, се намира в южната част на Мали и има население около 12 700 души. Той е известен с Голямата джамия. Тя е необичайна за джамиите в Западна Африка, тъй като е построена на свещено място, на което е имало дворец. Строителството й е започнало през 1906 г. и като много джамии в Мали била оборудвана с електрическа и водопроводна инсталация. Когато Голямата джамия е оборудвана с озвучителна система, гражданите на Дженѐ се противопоставят на модернизацията. Стените й са изградени от печени на слънце глинени тухли и глинен хоросан. Мазилката също е от глина. Снопове палмови клони са вградени в сградата, за да намалят напукването, предизвикано от рязката промяна във влажността и температурата. Оригиналната джамия е един от най-важните ислямски образователни центрове в Африка през Средновековието. Хиляди ученици изучават Корана в медресето.

Древният град Шахрисабз e поредният обект от Списъка за културно наследство. Той се намира в югоизточен Узбекистан, населението му е близо 100 000 души. Градът възниква през VIII в. пр. н. е. и е бил част от Бухарското ханство. През 1869 г. е завладян от Руската империя, а от 1991 г. е част от територията на независим Узбекистан. Шахрисабз е известен като родното място на Тимур. По негова заповед е построен дворецът Ак Сарай.

Впечатляващият древен изкуствен архипелаг Нан Мадол се намира в съвременната държава Микронезия. Той се състои от група изкуствени острови, свързани помежду си с канали. Нан Мадол е бил столица на древна държава. Интензивното строителство на архипелага е било в края на XIII и началото на XIV век. Комплексът за кратко се е превърнал в седалище на местната династия Со Дельор. Той е бил не само политически център, но и средище с изключително важна религиозна роля.

Древният акведукт Канат в Иран също бе признат от ЮНЕСКО за обект на културата със световно значение.