Славата на българското село Старо Железаре вече прескочи океана, след като журналистите от “Ню йорк Таймс” му обръщат сериозно внимание благодарение на Фестивала на муралите, който ще се проведе за втора поредна година. На 30 юли от 18.00 часа ще бъде открита изложбата със стенописи по сградите в селото. Тази година фестивалът е под надслов “Село на индивидуалности / изкуство за социална промяна”. Миналата година художниците създадоха около 40 картини по стените на селото, представящи местните хора в компанията на известни личности от политиката и културата.

Проектът е иницииран от артистичния дует Катажина и Венци Пирянкови, които живеят в Познан. Това е следващата стъпка на стартиралата през 2013 г. инициатива „Ревитализация/Обновяване на бългалското село“. И през тази година артистичните дейности в Центъра за съвременно изкуство „Пирянков“ ще бъдат под формата на Фестивал на муралите.

През целия месец юли група млади творци от Полша, най-талантливите студенти от Школата по рисуване „Венци“, ще рисуват по оградите и къщите в родното село на Пирянкови. През целия месец селото ще бъде обгърнато от празничния дух на изкуството. Хората, нарисувани един до друг, най-вероятно никога не биха се срещнали, но чрез изкуството срещата на различни култури и далечни един от друг светове става абсурдно възможна. Изчезва изкуственото разстояние между селските баби и кралица Елизабет, пристигат от миналото, сякаш нищо не се е случило Car Borys или Айнщайн, който така естествено се озовава в бъги, теглено от магаре. Тук са и Индира Ганди и Фидел Кастро, посетили селото през 70-те години, придружени от Тодор Живков.

Този път един от основните проекти ще бъде оформен върху стената на Центъра за стенопис и ще пресъздаде починалия преди години дядо на Венци – Вълко Пирянков, като съветник на държавните глави на Израел – Шимон Перес, и на Палестина – Ясер Арафат. Стенописът ще бъде символ на помирение, толерантност и визия за мирно уреждане на конфликти.

На други стени се появяват политици като Махатма Ганди, Ейбрахам Линкълн, Клеопатра или културни икони на поп културата като Уди Алън, Франц Кафка, Анди Уорхол, Мерилин Монро, Леонардо ди Каприо, Брад Пит, Салвадор Дали, Пикасо, Фредерик Шопен, Миколай Коперник, Алфред Хичкок, Леонардо да Винчи, Ян Матейко, Петър Дънов, Христо Стоичков, Стефка Костадинова и Христо Явашев.

Какво е най-ценното в селото? Хората, разбира се! Те създават уникалната атмосфера. Тук няма планини, море, селото е без минерални басейни и паметници, има само занемарени каменни развалини от обсерватория от времето на траките. Няма и толкова обичаните от българи и чуждестранни туристи живописни къщи от времето на Възраждането. Това е едно обикновенно село, при това със силно комунистическо влияние.

Тук се чувстват неповторимият микс от сурова, абсолютна автентичност и оригиналност. Изгорелите от слънцето тухлени къщи в селото, безкрайните стени по улиците са като огромен лабиринт, в който не е трудно да се изгубиш в съмнение дали не прекрачваш границата на реалността и неусетно попадаш в света на „Канелените магазини“ на Бруно Шулц, където логиката се губи в сюрреалистичността зад ъгъла. Към всичко това – хората, които стоят на пейките пред къщите си като живи, дишащи статуи, вкоренени в земята и търпеливо очакват бъдещите минувачи, за да ги поздравят.

След като нашите полски студенти цял месец рисуваха стенописите, селото стана толкова известно, че всекидневно идват хора от цялата страна и се удивляват на творбите им.
Най-интересното е, че се възхищават не само на познатите лица от телевизията или вестниците, но разпознават и увековечените върху стените местни жители, които крачат по селото.

Туристите ходят до Хисар на басейн или да разгледат римските паметници, до тракийския храм и винарната на Старосел, за конна езда ходят до Житница, а до Старо Железаре – за да се възхитят на изкуството. Нещо повече – тук може да се видите с Кольо, Велика, Иван и баба Събка – да ги снимате пред стенописите, но и да чуете какво могат да ви кажат, също като Обама и Меркел, макар и само с две или три думи.