Български производители представят свежи и преработени храни, автохтонни породи, стари български сортове и традиционни занаяти на изложението “Тера Мадре Балкани 2016”. Тази година то се провежда в Тирана, Албания под мотото “Да поставим фермерите на първо място”. 

350 делегати представят 13 страни – България, Босна и Херцеговина, Хърватска, Кипър, Гърция, Косово, Черна Гора, Македония, Румъния, Сърбия, Турция, Италия и Албания. Президентът на Slow Food Карло Петрини също участва в събитието заедно с министри от албанското правителство и кметът на Тирана Ерион Велиай.

Снимка SlowFood

България се представя с прочутия колбас нафпавок, който Дешка Кротева от с. Горно Драглище приготвя по старинна традиционна рецепта. Колбасът напомня бански старец, но се приготвя само през декември. Името идва от пълненето на накълцаното месо в мехурите – то се тъпче, „нафпва“, както казват местните, а после се добавят подправките – риган, джоджен, домашна чубрица, кимион, мента, черен пипер и сол.

Снимка SlowFood

Цветан и Цонка Димитрови от с. Черни вит показват уникалното зелено сирене. То е сред трите сирена в Европа, които развиват плесен по естествен път. Тя променя и обогатява аромата и вкуса, а самото зелено сирене се създава от непастьоризирано пълномаслено мляко.

Секретарят на читалище „Любен Каравелов 1897″ в с. Куртово Конаре Емилия Шушарова, заедно с група местни жени, показват традиционни стари сортове куртовски розови домати и капия, както и лютеници, приготвени по стари рецепти. Благодарение на усилията на Шушарова Фестивалът на чушката, домата, традиционните храни и занаяти се провежда седем поредни години в Куртово Конаре.

Екип от фондация “Биоразнообразие” представя сол, добита от Атанасовското езеро и показват връзката между защитата на природата и съхраняването на традиционния поминък. Солниците съществуват от 1906 г., когато Атанасовското езеро е било дадено на концесия за 30 години за строеж на солници, но той е изоставен по време на Първата световна война. Езерото е концесионирано отново през 1921 г. от немска фирма, която разширява площта на солниците и през 1934 г. е произведена първата продукция. Добивът на сол се извършва по примитивен начин, който не се отразява негативно на обитателите на резервата.