Добре дошли в Ирландия – вечно зелена, дори и през зимата. Градовете преливат от ярки цветове, дворовете, особено в малките населени места, са шарени и подредени до педантичност. По малките главни улички са накацали цветни магазини и още по-цветни сгради. Ирландците спазват традицията сградите им да са боядисани в различен цвят една от друга, особено ако са съседни. По този начин, колкото и стара да е една сграда, я запазват свежа и зареждаща с настроение.

Въздухът е кристално чист и това се дължи до голяма степен на навиците на местните. Доста хора тук използват велосипеди, за да се предвижат до работа или за някоя среща. Автомобилите са чисто нови и това, естествено, се отразява на въздуха. Не се изненадвайте, ако видите хора в напреднала възраст да тичат за здраве – спортът тук е начин на живот.

В Ирландия не е толкова студено, мокро и влажно, колкото се описва. На някои хора може да не им допада хладното време и дъждът, но истината е, че този климат е добър за живеене. Най-малкото спестява огромните разлики в сезонните дрехи.

И все пак, трябва да отбележа, че отделните части на Ирландия много се различават една от друга не само като диалект, но и като визия. Общото между малките селца и малките градове са малките главни улички с безброй симпатични магазинчета и разноцветни жилищни сгради.

Но нека да се върнем в Дъблин. Градът е добре организиран. По автобусните спирки има подробна информация за маршрута. Всичко е написано на два езика – на гелга (ирландски) и на английски. Така всеки турист с карта и желание може да се разходи из града абсолютно сам. Хората са различни, но предимно възпитани и с отворено мислене. Дори и да сте непознат в града, пак можете лесно да откриете места за забавление, престой и да не се загубите в уличките.

“По дрехите посрещат…”, но не и в Ирландия

Ирландците нямат желание да изпъкват с марковите си дрехи или телефоните си. Луксът е търсен и желан, но не е изразен чрез външни прояви, или поне аз не съм забелязала такива. За тях това са нормални ежедневни нужди. Липсва онова фукане, което прозира доста често в България, дори и сред децата. Затова си мисля, че ценностите тук са други. Това е най-голямата и същевременно съвсем миниатюрна разлика, която прави ежедневието лесно и приятно сред такива хора. Не съм имала възможност да разговарям с местен на тази тема, но тук определено не важи поговорката “По дрехите посрещат…”.

Да излезеш на шопинг по пижама и ролки за коса

Мащабното мислене, разбира се, зависи от това доколко сте готови да надскочите себе си. И тук Ирландия определено ме изненада. Още в началото ми направи впечатление, че тук няма клюки. Никой няма да ви загледа, дори и да се разхождате по пижама на улицата или с някакви други “странни” дрехи. Пижамата не я споменах никак случайно. Виждала съм в квартала си хора по пижами и с ролки на косата, които се разхождат из шопинг центъра. Това ми направи много ярко впечатление, понеже никой не ги проследяваше с поглед, а още по-малко пък ги сочеше с пръст. В такива случаи дори няма да ви погледнат, сякаш облеклото ви е съвсем естествено. Но истината е, че тук като цяло се избягва директният поглед в очите, всеки е потънал в неговия си свят и не заглежда хората. Хората са така фокусирани върху себе си, че им става странно, ако някой се загледа право в тях.

Не гледайте местните право в очите

Аз обичам да наблюдавам хората и ми се е случвало да загледам някой на спирката, но още в началото забелязах, че това е странно за тях. Различното мнение тук се приема с учудване, но като нещо ново, а не с цел да ви отбележат като различен от тях. Ирландците имат два начина на реакция – ще приемат новото мнение с любезност, или, ако ги интересува, ще попитат за повече подробности. Реакцията на местните хора е винаги усмивка. За разлика от англичаните, ирландците са усмихнати, спокойни и винаги любезни. Особено в по-малките селца и градове, всеки, когото срещнете, ще ви поздрави. Усеща се една топлота в отношенията между хората, особено сред по-възрастните.

Зеленото е навсякъде – от парковете до Свети Патрик

След като ви подготвих с някои правила, които е добре да спазвате в комуникацията си с местните, време е да потеглим на нашата обиколка из Дъблин. Ако разполагате с няколко свободни дни в града, можете да го обиколите пеша, тъй като не е толкова голям, а вървейки по улиците ще усетите атмосферата. Има два начина да разгледате Дъблин – да си съставите самостоятелна програма, или да разчитате на маршрути, които са съставени за туристите. И в двата случая няма да се разочаровате.

Обиколките с двуетажен автобус са много разпространени в Дъблин и туристите често избират този вариант. Маршрутът им включва най-известните обекти, а когато се преминава покрай тях, екскурзовод разказва историята им. Ако обаче искате да видите нещо по-различно, можете да се снабдите с карта на града от туристически офис. Естествено, няма как да пропуснете Завода на бирата Гинес, старата фабрика на Джеймсън и музеите, които разказват истории за викинги.

Но ако следваме зелената нишка на Дъблин, задължително трябва да отбележим като посетен на картата на града Финикс парк – най-големият открит парк в Европа. От няколко години тук живее стадо елени, които ни най-малко не се притесняват от хората. Спокойно можете да ги нахраните, те са дружелюбни също като местните. В епохите на кралете Финикс парк е използван като място за лов.

Ботаническата градина е едно прекрасно място, където едновременно можете да релаксирате и да се заредите с цветове, докато нетърпеливи катерици бягат покрай вас. Градината разполага с ресторант, в който можете да се отпуснете с напитка или някой специалитет.

Парковете в Дъблин се използват като своеобразна сцена за различни безплатни мероприятия в зависимост от сезона. Програмите можете да намерите още преди да хванете самолета за Ирландия. Организират се много концерти, спортни празници, разнообразни събития за децата и семействата. Спортните празници най-често са съсредоточени в отделните квартали, училища или спортни клубове. Благотворителността се възпитава в най-ранна възраст. Тук често се организират благотворителни акции под формата на маратон и състезание.

Сигурно вече се чудите кога ще стигнем до Свети Патрик, зелените шапки с четирилистни детелини и пълните с щастливи хора пъбове, където се лее бира на воля. Да, Свети Патрик е най-празнуваният празник тук. Той се свързва с разпространението на християнството по тези земи, но има още много легенди покрай него. Празникът на Свети Патрик се е превърнал в нещо като визитна картичка на Ирландия. Не само местните се готвят и го празнуват подобаващо, но и хиляди туристи всяка година идват специално заради него.

Празникът на Свети Патрик продължава около седмица и е съпътстван с различни безплатни мероприятия в цял Дъблин. Самият празник се провежда със солидната подкрепа на спонсори и доброволци и не е пряко финансиран от държавата. Дрескодът е ясен – преобладаващо зелен цвят, по възможност се обзаведете с традиционната шапка с детелината. В един от дните се провежда най-мащабното събитие – парадът, в който се включват хора от различна националност. Всяка следваща година костюмите са все по-разнообразни, но задължително са съобразени с годишното лого на празника.

Традиционният пай е от телешко със зеленчуци

Огладняхте ли вече? Време е да се гмурнем в местната ирландска кухня. Тя е лесна за приготвяне, но същевременно не е лишена от въображение. Най-често, когато някой иска да хапне нещо на крак, си приготвя или купува традиционна английска закуска – наденички и яйца. Наденичките са с доста стабилни позиции в местната кухня, често се срещат дори в хамбургерите и във всякакви заведения за бързо хранене. Ирландците не си падат много по junk food, сигурно затова имат повече скъпи ресторанти, отколкото заведения за бързо хранене.

Отглеждането на животни е основен поминък на местните хора. Месото традиционно присъства в различния ястия, но не са изключени зеленчуците и салатите, които се консумират редовно и вкъщи, и в заведенията. В традиционното местно ястие има картофи и задължително телешко месо, приготвено по няколко начина. Различните вариации на телешко варено включват моркови, лук и зеле, а ястието в повечето случаи е пикантно на вкус. Ирландците често приготвят запечено ястие, което много наподобява българската мусака, но в него се комбинират зеле и телешко месо.

Може би най-интригуващ за българите ще се окаже традиционният ирландски пай. Не, не си представяйте сладкиш, поръсен с пудра захар. Традиционният пай се приготвя от телешко месо и различни видове зеленчуци, като моркови, грах, лук и домати. Прибавете яйца и картофено пюре и ще получите истински ирландски пай. На външен вид изглежда като най-обикновен кекс, но на вкус няма нищо общо с него. Аз съм опитвала малка част от местните им специалитети заради личния ми вкус. А и те добавят много съставки в ястията, които аз избягвам да консумирам.

Да не забравяме и океана. Тук има огромно разнообразие от риби и морски деликатеси, които са заели сериозно място в местната кухня. Десертите са в големи количества, а местните сладкиши са предимно с плодове, морковен пълнеж и боровинки.

You can find me in the… PUB

Където и да споменете Ирландия, първата асоциация ще е с бирата Гинес и уискито Джеймсън. Заводът за бира е отворен за посетители всеки ден и там по много интересен начин се показва целият процес на приготвяне на бирата Гинес. Тръгва се от обработването на хмела, показват се старите уреди във фабриката, а на върха на сградата можете да изпиете чаша току-що приготвена бира Гинес, докато разглеждате целия град отвисоко. Това наистина е едно от нещата, които не бива да пропускате в Дъблин.

В столицата, а и в голяма част от Ирландия, има голямо разнообразие от бири. В пъбовете се предлага предимно бира. И уиски има, разбира се. Затова и задължително трябва да посетите по време на обиколката си старата фабрика на Джеймсън в Дъблин. Там също можете да опитате различни вариации на уискито.

В петък и събота задължително трябва да отидете на клуб или поне в някой пъб. Повечето ирландски пъбове забавляват посетителите с жива музика. Най-предпочитаната напитка е бирата. Ирландците определено знаят как да се веселят, но го правят по начин, който не пречи на околните.

Един много популярен начин за нови запознанства тук са събиранията на хора с еднакви интереси, които се организират в интернет. Има много клубове, в които можете да се запознаете с нови хора, да развиете някое хоби или просто да се насладите на разходка из Дъблин или околностите с тотално непознати хора. Яркозелените поляни в Ирландия миришат на свобода и свежест. Тук има много откритост и новаторство, много независимост и желание да полетите. Точно това харесвам в ирландците

Автор на текста и снимките: Видислава Тодорова