Гитхорн – селцето, в което няма улици (галерия)
Снимка: commons.wikimedia.org
В Нидерландия съществува малко градче, което изглежда сякаш е излязло от приказките. Как да го разгледате? Е, определено не и с кола!
Наричат Гитхорн холандската Венеция, заради множеството канали вместо улици, а основното средство за придвижване са лодки. По каналите са окачени светофари, подобни на тези, които могат да се видят по пътищата на всеки град.
Запазена марка на райското селце са мостовете, каналите и типичните за Гитхорн лодки, наричани punter. В старата част на селцето все още няма никакви пътища и повечето хора продължават да използват лодки. Някои от каналите извеждат до общия, голям плавателен канал, който служи за придвижване из околността, а не само за забавление на туристите.
Това, което прави веднага впечатление – освен липсата на улици, са красивите рустикални къщи, някои от които със сламени покриви, с малки спретнати дворчета с разцъфнали рододендрони и азалии и обилна зеленина сред водата. Повечето къщи са от 18-19 век и са разположени на острови, свързани с дървени мостове.
Местните жители наричат лодките си “шепнещите лодки” заради безшумните им двигатели.
В Гитхорн сякаш времето е спряло, цари райско спокойствие и тихо щастие. Най-силния звук, който може да чуете, е крякането на патица или шума от други птици.
Селцето е основано през 1230 година от група бежанци. Единственото нещо, което открили при пристигането си, била огромна купчина кози рога, останала от опустошително наводнение от преди години.
Затова първоначално дали име на селцето Geytenoorn от geit – коза. Във времето обаче всичко се променя, като това засегнало и местния диалект. Така името на селцето се трансформирало в Giethoorn.
Уникалният си облик селцето дължи на ранните опити за добив на торф. Местните жители изкопали ями, които по-късно се запълнили с вода, превръщайки ги в езера. За да могат да пренасят торфа, те използвали лодки, с които се придвижвали по създадените за целта канали.
Местните казват, че за да се сдобиеш с къща в рая, са нужни поне 500 000 евро.

Снимка: commons.wikimedia.org

Снимка: pixabay.com

Снимка: commons.wikimedia.org

Снимка: commons.wikimedia.org

Снимка: commons.wikimedia.org
