Нов туристически маршрут ще показва историческите, стопанските и културните връзки между българите и унгарците. Проектът носи името “По пътя на българските градинари” и трябва да бъде реализиран до 2019 г. Основните точки ще бъдат Велико Търново, Лясковец, Шумен, Банат и Будапеща. Амбициите на организаторите са проектът на по-късен етап да бъде разширен към Австрия и Русия.

Д-р Илия Вълев от Регионалния исторически музей във Велико Търново доразви идеята, като уточни, че на места ще бъде използвана и ресторантьорската мрежа, за да може туристите не просто да разглеждат изложби от снимки и съоръжения за зеленчукопроизводителите, но и да опитат някоя градинарска чорба по рецепта от миналото.

По този начин всеки ще може да се докосне да миналото и да усети битието на някогашните градинари. Близо до всяка изложбена зала ще бъде създадена дегустационна зала, в която ще могат да се дегустират различни градинарски ястия или зеленчуци, за да се избяга от сухата историческа материя.

В началото на 2016 г. е даден старт на проекта с мобилна изложба в Лясковец, Велико Търново и Шумен. През тази година трябва да се организират срещи с наследниците на известни гурбетчийски зеленчукопроизводители, да бъде създаден сайт и фейсбук страница на проекта.

През втората година събраните данни ще бъдат обработени, ще бъде създаден дигитален архив, а основната част от дейностите ще бъдат насочени към деца и млади хора.

През 2018 г. ще бъдат изготвени сборник и рекламни материали за “Пътя на българските градинари”, а последната година е за изготвяне на отчет по проекта.

Организаторите обещават много арт събития и бизнес срещи по места, както и да се заемат с нелеката задача “Пътят на българските градинари” да бъде включен в европейския културен маршрут, което ще даде възможност на повече туристи от цял свят да се запознаят с него.

Лясковчани учили градинарство в Истанбул, но изкарвали прехраната си в Унгария

Едновремешните лясковчани се славят с иновативните си методи за отглеждане на зеленчуци. Още през XII век обработвали манастирските земи в региона, където постепенно оформили и първата махала, която поставила основите на днешен Лясковец. Името на града идва от дървото леска или лешник, тъй като навремето на това място са се отглеждали много лешници.

Първите групи от по десетина зеленчукопроизводители напускали България рано напролет, наемали парче земя в чужбина, обработвали го, след което предлагали за продан готовата продукция по пазарите в Австро-Унгария, Румъния и Югославия. Този начин на препитание продължил три – четири поколения, а лясковчани постепенно се замогнали с гурбетчийството.

Първите хора, които излизат от Лясковец, са от средата на XIX в. Унгарците казват за тях – те бяха много големи, бяха облечени с ямурлуци, търсеха земя, която да обработят. Когато ние им предложихме да спят по къщите, те отказаха, заровиха се в сламата и преспаха в нея.

В началото на XX век градинарските дружества в България станали много влиятелни и дори започнали да издават собствен вестник, в който разпространявали информация за това какво се случва с градинарските дружества в цялата страна.