Представете си горещо лято – морето е спокойно и синьо, вълничките устремено напират към брега, където ги очакват високи палми, леко поклащащи клоните си от закачливия морски бриз. Всички са усмихнати и щастливи. Сигурно е заради ваканцията и лятото – слънцето и морето зареждат, още повече когато си надалече от ежедневието. Ето така си представях Испания. И не сбърках. Само дето ваканцията е ежедневие – поне така се държат всички – усмихнати, без непрестанно бързане за работа или за поредната среща, с много настроение и топло отношение един към друг минава всеки ден.

Когато в края на 2008 година моят приятел ме покани да пристигна в Испания, не мислих дълго. Той е българин, но се беше установил заедно със семейството си в един малък град. Даже си спомням и думите му – да живеем в една цивилизована страна (не написах европейска, защото всички сме в Европа, въпреки че разликата е от небето до земята).

Живея в малък град в областта Аликанте, който се намира на 30 километра от морето и на 70 километра от планината Сиера Невада. Градът се казва Орихуела – малък е, но е културен център, може да се похвали с много църкви, катедрала и музеи. Сега, когато пиша тези редове осем години по-късно, си спомням, че бях страшно очарована от това място. А още по-хубавото е, че отношението ми не се е променило и на йота от тогава.

Първите ми впечатления бяха от летището. Започнаха да ме посрещат усмихнати хора, всеки ме поздравяваше с „Добър ден”, „Добро утро” или „Добър следобед”, без да ме познава и без дори да иска нещо в замяна. Просто ме поздравяваха, че съм там. И това не се случва само на летището, така е навсякъде. Това на пръв поглед незначително нещо, което е ежедневие в Испания, те кара да се чувстваш ЖЕЛАН и на мястото си. Много е приятно някой да ти се усмихне и да ти каже „Hola” – това ти вдъхва вяра, че все още има човещина във всеки един от нас.

Всичко това ми прави още по-голямо впечатление, когато се прибирам през лятото в България. Ако случайно поздравя някого на улицата, та дори и съседа или продавачката в магазина, ме гледат с очи, казващи: „На тази пък какво й стана?”, и вместо да се почувстваш у дома си, ти се чувстваш излишен. Това е истината. Манталитетът на испанците създава съвсем различна обстановка в ежедневието ти.

Жегата определя работното време

Втората приятна изненада, която ме „посрещна” в Испания, е топлото време и високите температури, които се поддържат дори през есенния и зимния сезон. Откакто съм тук, не съм виждала зимно време. Става леко прохладно, а температурите падат най-много до 7-8 градуса. За български студ обаче и дума не може да става. Хората на север със сигурност не могат да се похвалят със същото време.

В Испания отдавна тече обществен дебат за отмяна на сиестата заради зациклилата икономика. Тук жегата определя работното време. Заради високите температури магазините работят от 9 до 14 часа и след това от 17 до 21 часа. Магазините работят до събота включително, неделята е почивен ден за всички. Хранителните магазини, разбира се, работят по цял ден. Но банките и всички останали институции работят до 14 часа.

Храната – да сготвим с… кръв

Честно казано в началото въобще не можех да възприема местната кухня. Ние, българите, сме свикнали да се храним с по-тежка храна – щом традиционните ни ястия са свинско със зеле, пържоли, гювечета и т.н. Испанците не случайно са обявени за народа с най-малко хора, заболели от сърдечни болести. И храната има огромно влияние върху здравето на местните. Тук се консумират основно риба и всякакви рибни продукти, ориз и много зехтин.

Испанците почти всяка сутрин закусват т.нар. media tostada – това е хлебче, разрязано наполовина, препечено със зехтин, домати или jamon (чисто месо, приготвено по специална рецепта). В началото дори и това ми направи впечатление, защото ние сме свикнали да закусваме сандвичи със салам или кренвирши – все колбаси, в които реално няма месо.

Испанците определено обичат варива – леща, фасул, ориз, но добавят към тях повече зеленчуци. Всеизвестна е тяхната тортиля, която се приготвя от картофи и яйца, както и паелята. Обичат и много супи, като в почти 100 процента от случаите ги пасират, не обичат много бистрите супи.

Има и още нещо, изключително характерно за местната кухня – испанците имат традицията в някои ястия да добавят…КРЪВ. Да, точно така, това е истина. За мен беше много странно, защото все пак не сме вампири (хахаха). Още по-шокиращо беше, че кръвта се продава в хранителните магазини – хората много я купуват. Аз лично не харесвам ястията с кръв.

Обичат ликьори, а сутрин пият кафето си с 20 грама алкохол

В началото на разказа споделих, че испанците са супер усмихнати хора, винаги са в настроение. И няма как да пропуснем любимите им напитки. Те са любители на ликьорите – имат десетки видове. Друга любима напитка е червеното вино, което обичат да смесват със сладка газирана вода. Това и в България съм го виждала, но не бях виждала да се смесва бира с газирана вода – друга любима разхлаждаща напитка за испанците. Истината е, че човек, когато дойде в Испания, трябва да опита всичко – от кухнята до напитките. Както казваше баба ми – вкус другарче няма.

Има още нещо много любопитно – испанците добавят алкохол към сутрешното си кафе. Те, също като португалците и италианците, пият кафето си за 5 минути, буквално на екс. Никого не съм видяла тук да пие кафе цял час, както обичаме да правим ние българите. Напротив, испанците си поръчват късо кафе в малки чашки с добавени 20 грама концентрат в него. Най-често се купуват Carajio – кафе с уиски, и Cubata – кафе, смесено с концентрат от уиски, водка, джин и безалкохолна напитка. Ако си поръчате просто „бонбон”, ще получите традиционно кафе с кондензирана сметана.

Естествено не всички се наливат с алкохол от сутринта (хахаха), пият и натурални сокове в жегите. Най-често предпочитат натурален сок от портокал, както и от праскова и грозде, които се продават в бутилка. В по-малките градчета, като нашето, няма голям избор на натурални сокове, както е в България.

С най-хубавите си дрехи отиват на църква

Испанците са изключително религиозни и може би колкото по-малък е градът, толкова по-силно е влиянието на религията. Всяка неделя те стават рано, обличат си най-красивите дрехи и отиват на църква. Това е нещо повече от ритуал – църквата сплотява не само семействата, но и целия град. Тук има множество катедрали, а в по-големите градове, близо до нашия, има и православна църква.

Пазарът Mediaval те връща в XIX век

Когато живееш в малко населено място, е по-спокойно, но възможностите за забавления са ограничени. Има обаче нещо, което е характерно за Орихуела и задължително трябва да се види – пазарът Mediaval. Той се провежда веднъж годишно през месец януари. Събитието е уникално по своя характер и привлича стотици любопитни жители на съседните градове, тъй като те връща в XIX век.

В деня на провеждане на пазара улиците са „поръсени” със слама, маскирани хора забавляват минувачите, организирана е програма с коне, всеки може да се докосне до някои вече позабравени професии – коняри, ножари, ковачи. Хлебари, например, приготвят пред очите ти хляб по древна рецепта, а на специално обособени места се предлага топла храна, която също се приготвя пред теб. Mediaval е интересен и за децата. Има специално организирани групи, където ги забавляват с най-различни игри.

Това е моят живот през последните осем години – слънце и много топло отношение от хората около мен. Естествено, когато си в чужда държава, ти се иска да попиеш максимално от атмосферата, да разгледаш всичко, което е на една ръка разстояние, да се запознаеш с миналото на хората, с които живееш. Моето предложение за интересна туристическа дестинация е Benidorm – Terra Mitica – голям парк по южното крайбрежие на Испания, който е известен с голямата си арена за кориди.

Автор на текста и на снимките: Милена Желязкова